"Европа се кълне в най-мрачната религия"
10 септември 2015Нужна ни е друга Европа - тази предизвикателна теза на Джорджо Агамбен намира както привърженици, така и критици. Известният италиански философ открай време поляризира мненията, пък и сам се занимава с философи, които са на твърде различни идейни позиции - като Маркс и Хайдегер, например. Анализът на Агамбен, който предлагаме тук, наистина звучи радикално, а и на места навлиза в дълбоките философски води. Навярно тъкмо поради това медиите пишат, че италианецът е сред най-шумно дискутираните мислители на съвремието.
Европа и религията на парите
„Онази Европа, за която аз си мечтая, може да възникне чак тогава, когато реално съществуващата днес Европа колабира. Най-напред трябва да опровергаем лъжата, че междудържавният договор, който минава за конституция на ЕС, е единствената възможна Европа. Защото това всъщност е едно институционално лоби без идеи и без бъдеще, което се кълне в най-мрачната от всички религии - в религията на парите. А в същото време претендира, че е единственият законен наследник на европейския дух”, смята Агамбен.
В интервю пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” философът развива мисълта си с уточнението, че Европа в този си вид е нелегитимна: „Тя е легална, но нелигитимна. Легалността се отнася до правилата, по които се практикува властта, а легитимността е принципът, който определя тези правила. Юридическите договори не са някаква формалност, те отразяват социалната реалност. При това положение е разбираемо, че един съюз без собствена конституция не може да прави истинска политика и че всяка от националните държави ще продължи да действа според собствените си егоистични интереси - а днес това са преди всичко икономическите интереси. Най-малкият общ знаменател на единството се достига само в случаите, когато Европа действа като васал на Съединените щати и участва във войни, които в никакъв случай не са в общ интерес, да не говорим пък, че са против народната воля. Част от страните-основателки на ЕС - като Италия, например, с многобройните американски военни бази - и без това приличат повече на протекторати, отколкото на суверенни държави. В политиката и при военните има атлантически съюз, но със сигурност няма никаква Европа.”
В интервю за „Ди Цайт” Джорджо Агамбен отправя критика към днешната нагласа на европейците, които - според него - са демонтирали политиката в полза на икономиката:
„Спор няма, че мащабите на гръцката криза взривиха икономическата рамка. Но ако свеждаме сегашната криза само до икономическия аспект, ние рискуваме да забравим най-важното. Защото същинският въпрос гласи: какво се крие зад глобалното господство на икономическата парадигма? Кои са дълбинните причини за това икономиката да измести политиката?
Отвъд обособените интереси на банкерите и хората на капитала, тук става дума за решаващ момент в историята не само на Европа, но и на целия човешки вид. Защото слабостта на марксистката традиция се състои именно в това, че тя се ограничава единствено до икономическия анализ. Историческите сили - политика, религия, изкуство и философия, които открай време направляват съдбините на Западния свят, най-късно след Първата световна война изгубиха могъществото си при мобилизирането на европейските народи за постигането на определени цели. Дори самото понятие „народ” изгуби значението си, а населенията, които дойдоха на негово място, нямат дори минималното намерение да поемат каквито и да било исторически задачи. Като това всъщност е нещо хубаво, ако си припомним историческите задачи, с които бяха натоварени народите през 19 и 20 век.
Като прислужника, който е станал господар
Ето, тъкмо в този контекст днес на власт е икономиката. Понеже липсват исторически задачи, биологичният живот се е превърнал в последната и единствена политическа задача на Западния свят. Тоест, виждаме как всемогъществото на икономическата парадигма влиза в съзвучие с онова, което от Фуко насам се нарича „биополитика”: подсигуряването на живота като същностна политическа задача”, коментира Агамбен.
Италианският философ изобщо не подценява икономиката. Но смята, че тя си е присвоила неадекватна роля: „Не казвам, че от икономиката няма никаква нужда. Тъкмо обратното. От нея има голяма нужда, тя е самата полезност, самото обслужване. Чрез икономиката човешкият живот навлиза в сферата на потребителските стоки и оръдията на труда. В съюз с техниката, тъкмо икономиката освободи едновремешните роби, „живите оръдия на труда” от Античността. Казвам нещо друго: икономиката като такава нито знае, нито има право да решава за какво да служи. Тя е като един прислужник, който е станал господар, но сам не знае на какво точно да служи, освен на безграничното размножаване на своето прислужничене. Просто защото друго не може. Това е парадоксалната ситуация на един инструмент, който сам решава за какво да служи.”