Егоизмът на Нетаняху

Може ли политиката да овладее галопиращото покачване на цените на жилищата и храните? Трябват ли ѝ на израелската армия повече пари, за да може да си върши работата? Защо в Ерусалим се харчат все повече средства за полицията и за граничарите, докато материалните и социалните различия между палестинците и израелците в града си остават все така сериозни? Как да се постигне баланс между мерките за сигурност и спешно необходимото отваряне на границата към ивицата Газа?

Това е само съкратен вариант на списъка с въпроси, на които трябва да отговори израелската политика. Но вместо да взима необходимите решения, политиката реши да отиде на предсрочни избори. Изборите се превръщат в заместител на политиката, а премиерът Нетаняху се преструва, че извършва някакви действия - включително и чрез сензационното демонтиране на министъра на правосъдието Ципи Ливни и финансовия министър Яир Лапид.

Проблемът с палестинците

Наскоро един анонимен съветник на Обама презрително нарекъл Нетаняху - в приблизителен превод - „фъшкия”. И премиерът сякаш иска да си заслужи това презрение. Едва ли не със сълзи на очи той обвини уволнените министри, че го били отслабили, че подронвали неговата твърда позиция по иранската ядрена програма и по отношение на палестинците. Ливни и Лапид не били готови да защитават достатъчно настойчиво строежа на еврейски селища в Източен Ерусалим и идеята за Израел като държава на еврейския народ.

С две думи: премиерът изгони своите коалиционни партньори с обвинението, че пречат на работата на правителството. А всъщност самият Нетаняху вече от години върши точно това - в интерес на собствената си власт и на статуквото, но във вреда на собственото си население. Нетаняху просто не иска да предприема никакви действия. Впрочем, в хода на годините той сам се докара до положение, в което вече изобщо не може да предприема политически действия. Защото не разполага с достатъчно политически капитал, за да взима някакви сериозни решения.

Да разгледаме, например, проблема с палестинците и с границите. Какво ще стане, ако Нетаняху реши да признае, че в интерес на сигурността на израелската държава трябва да се уреди граничният въпрос с палестинците? Това ще го вкара в конфликт със собствената му партия Ликуд. Защото в Ликуд много тежи гласът на заселниците, а те отхвърлят предложението за окончателна граница, понеже не искат да се отказват от палестинските земи. Нетаняху се нуждае от гласовете на заселниците, тъй че нещата ще си останат непроменени.

Вместо политика - избори

А ситуацията е много опасна. Жертви, ранени, арестувани - това са резултатите от атаките на млади палестинци срещу израелци и от навлизането на израелската армия в палестинските територии. Кризата в ивицата Газа си остава нерешена и добавя още едно доказателство за остротата на проблема.

Под черта се получава една проста сметка: предсрочните избори ще струват на страната 400 милиона евро. Нетаняху вярва, че за него самия, за неговата партия и за всички израелци ще излезе много по-скъпо, ако решат изцяло да променят сегашната политика и започнат да взимат смели решения. Така че вместо да управлява Израел, сега той се готви за избори.