Един забележителен човек

В Германия го наричат "Литературният папа". Той самият не обичаше това прозвище, защото не искаше да го смятат за непогрешим. Целта му беше да стане авторитет в областта на литературата. И успя да го постигне.

Марсел Райх-Раницки е роден на 2 юни 1920 година във Влоцлавек, днешна Полша. Баща му е търговец и фабрикант. След фалита на фабриката еврейското семейство се преселва в Берлин. По това време малкият Марсел все още не владее добре немски, поради което в училище му е първоначално доста трудно. "В училище бях аутсайдер", пише по-късно за себе си Райх-Раницки и добавя: "Никога не съм имал истинска родина. През 30-те години на миналия век моята родина беше Третият райх. До 1938 година живях в Берлин. И тогава се роди новата ми родина - литературата".

Животът във Варшавското гето

След като завършва средно образование, Марсел иска да следва литература, но нацистите го екстрадират от Германия. От 1940 година той живее във Варшавското гето. Както родителите му, така и брат му са убити от нацистите. В гетото се запознава с бъдещата си съпруга - Теофила, с която живее до смъртта ѝ през 2011 година. Благодарение на помощта, която им оказва едно полско семейство, двамата успяват да се спасят от депортация в концлагер. В автобиографичната си книга "Моят живот" Райх-Раницки пише следното: "Запознах се с хора, които се държаха прекрасно с мен. Едно полско семейство спаси мен и съпругата ми от сигурна смърт".

След войната Райх-Раницки става консул в Лондон. След завръщането му оттам обаче Комунистическата партия, в която членува не толкова от убеждение, колкото от благодарност, го изключва от редиците си. Именно това маркира окончателната му ориентация към литературата. Още в Полша Райх-Раницки става един от най-уважаваните литературни критици. През 1958 година той заминава на специализация в Германия. И остава там завинаги.

Голямата му страст е класическата литература. На имена като Гьоте, Хайне, Клайст, Фонтане и Ман той посвещава безчет книги с рецензии и анализи. Интересува го обаче и съвременната литература, която анализира на страниците на "Ди Цайт" и "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Заради своите пламенни, но понякога и силно критични забележки, Райх-Раницки е обичан от едни и мразен от други. През 1995 предизвиква истински скандал, разкъсвайки романа на Гюнтер Грас "Обширно поле". А когато през 2002 година излиза романът на Мартин Валзер "Смъртта на един литературен критик", мнозина го възприемат като опит за разправа с Райх-Раницки.

Най-големият му успех

Райх-Раницки си спечелва огромна популярност със своя "Литературен квартет". Това телевизионно предаване, в което четирима критици разговарят и спорят по литературни теми, събира до 2 милиона зрители. През 2008 година Райх-Раницки отново предизвиква сензация - той отказва да приеме Германската телевизионна награда, присъдена му за цялостно творчество. Аргументът му: лошото качество на телевизионните програми. Критиците на Райх-Раницки, сред които и Нобеловият лауреат Гюнтер Грас, хапливо отбелязват, че без телевизията литературният критик определено нямаше да е толкова популярен.

Но най-големият успех на Райх-Раницки не е свързан нито с издателската му дейност, нито с работата му като литературен критик. Неговата автобиографична книга "Моят живот", публикувана през 1999 година, се превръща в бестселър. Десет години по-късно романът, пресъздаващ моменти от живота във Варшавското гето, е екранизиран. Марсел Райх-Раницки си отиде вчера (18 септември) на 93-годишна възраст.

Автор: К. Шлузен, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел