Той обичаше децата повече от живота си

Този кадър е обиколил целия свят - един мъж, заобиколен от деца, взел най-малкото на ръце, на път към лагера на смъртта. На 5 август 1942 година нацистите опразват ръководения от Януш Корчак еврейски дом за сираци във Варшавското гето. Корчак знае много добре, че може да избегне смъртта, но отхвърля всички предложения за помощ, тъй като не иска да изостави питомците си. В крайна сметка заминава с децата. И умира с тях в Треблинка.

"Във всички еврейски гета в окупираната от Хитлер Полша възпитатели, учители и лекари придружат поверените им деца към лагерите - толкова силно е било чувството им за отговорност", разказва биографката на Корчак Йоана Олчак-Роникер. Полската писателка е познавала Корчак лично - той е бил приятел на семейството ѝ. Майка ѝ пък пише първата книга за него.

Кой е Януш Корчак?

Януш Корчак е роден във Варшава под името Хенрик Голдшмид в семейство на заможни евреи. Родителите му никога не обръщат гръб на еврейството и живеят с убеждението, че можеш да си едновременно и евреин, и поляк. Януш Корчак поддържа същото мнение. Той следва медицина и става реномиран детски лекар. Отрано му се налага да работи за издръжката на семейството, тъй като баща му влиза в психиатрия. Именно по това време младият лекар започва да пише романи за деца под псевдонима Януш Корчак, печели и първото място в един литературен конкурс. "Той познава много добре страховете и страданията на децата. И се стреми да предаде това свое знание на родителите", обяснява Йоана Олчак-Роникер.

Корчак така и не създава семейство, но през 1912-та поема ръководството на изграден по негови планове еврейски дом за сираци във Варшава. И прилага на практика новаторските си педагогически идеи, които още по онова време са легендарни. Неговите възпитаници са по-щастливи и по-самоуверени от децата в другите домове, тъй като Корчак държи отношението към тях да бъде като към пълноценни личности. "Няма деца - има само хора", пише Корчак. Той поставя на преден план човешкото достойнство, насърчава индивидуалността, а физическите наказания са табу.

Безграничната му любов към децата

Корчак формулира и първите детски права, като се опира на правото на детето да бъде такова, каквото е, на правото му на внимание, положително отношение и топлота. По този начин той поставя основите на днешните детски права, записани в Конвенцията за правата на децата на ООН. През 1930-те години Корчак води собствено радиопредаване, в което говори с деца и за деца.

В дома за сираци във Варшава Корчак прилага всички свои идеи. Именно там възниква моделът на демократичната детска република със собствена администрация, детски парламент и другарски съд. Децата издават и вестник, а пред сградата се вее зеленото знаме на "Детската република".

През 1940 година домът се премества по принуда във Варшавското гето, но Корчак не спира да вдъхва надежда на децата и да поддържа свободния им дух. Когато нацистите подкарват педагога и възпитаниците му към лагера на смъртта, еврейският композитор и пианист Власислав Шпилман е сред очевидците. В мемоарите си той описва как Корчак се опитал да успокои децата с думите: "Ще заминете в провинцията - това е повод за радост".

"Когато се смее дете..."

Един от важните педагогически трудове на Корчак носи името "Как трябва да бъде обичано детето". Наред с педагогическите си съчинения той пише и романи за деца, най-известният от които е "Крал Мачуш Първи".

През 1972 година - 30 години след смъртта му в лагера Треблинка, Януш Корчак е удостоен посмъртно с наградата за мир на германските книготърговци. Много училища, детски домове, улици и площади в цяла Германия носят името на лекаря, написал думите: "Когато се смее дете, се смее целият свят".