Един неизбежен дебат
15 октомври 2009Работодателят на Сарацин си направи съответните изводи и го понижи като намали обсега на изпълняваните от него задачи.
Към задачите на управителното тяло на националната банка в никакъв случай не спада включването в актуалния политически дебат за имиграцията в Германия. Обстоятелството, че по-голямата част от населението на Федералната република споделя мнението на Сарацин, още съвсем не означава, че той е прав. Но някои от нещата, които Сарацин заклеймява, са верни. Макар и той засега да пази вече мълчание, дебатът продължава. И това е положително.
Сигнал за събуждане
Въпреки оправданото възмущение за тона на Сарацин, избраните от него думи и обобщаващата критика полемиката му е сигнал за събуждане. Водена ли е била в Германия дълги години погрешна интеграционна политика? Защо на германците им е толкова трудно да признаят, че страната им е обект на имиграция? Какво трябва да се случи, за да бъдат мерките за интегриране на мигрантите наистина ефективни, като при това обхващат и онези, които са се настанили комфортно в т.н. "паралелни миграционни общества"?
Оспорваните изказвания на Сарацин стартираха един неизбежен дебат, който заради едната политическа коректност дълго време се замиташе под килима. Нека да го кажем ясно: Германия няма генерален проблем с имигрантите си, а с една малка част от тях, най-вече със социално слабите и слабо квалифицирани мигранти от Турция. Който в наши дни открито критикува паралелните общества в големите германски градове, бързо се сдобива с клеймото "ксенофоб". От друга страна имигрантските сдружения са твърде лесно готови да пренебрегват истината, че закостенелите традиции на не едно и две мигрантски семейства са в разрез с принципите на германския обществен ред. Работата е там, че тези принципи се основават не на сегрегацията, а на участието в образованието, религиозната толерантност и комуникацията.
От колко интеграция се нуждае Германия?
По същество дебатът се върти около този въпрос. Отговорът гласи: във всеки случай от повече, отколкото понастоящем. Важна стъпка във вярната посока са интеграционните срещи на върха, които събират под патронажа на Федералното министерство на вътрешните работи от 2006 г. насам редица сдружения, клубове, институции и фирми и досега са породили не eдно и две мероприятия. Като интеграционни курсове, в които участниците придобиват не само познания по немски език, а и за политическата система в страната. Курсове за подобряване познанията по езика, включващи стажове в предприятия, детски езикови курсове, които допринасят за премахване на езиковите дефици още в предучилищна възраст.
Участието е не винаги доброволно. Властите могат да изискат от мигрантите участие в такива мероприятия. А който откаже да се присъедини, може да очаква намаляване на социалните помощи. Онова, което недостига в план-графика на интеграционните срещи на върха, са конкретните, измерими целеви задачи и срокове за изброените и други мероприятия в помощ на интеграцията. Това е, което сега градовете, провинциите и общините трябва бързо и последователно да започнат. Възможно е тогава дебатът по щекотливата тема за интеграцията да остане там, където му е мястото: в една честна и почтена дискусионна култура, а не по масите на кафенетата.