Един странен македонски закон
14 ноември 2012През октомври във Федералната служба по миграцията и бежанците са били подадени почти 10 000 молби за политическо убежище. Което представлява увеличение с 50 процента спрямо предния месец. "Над две трети от това увеличение се дължат на постоянно растящия брой кандидати за убежище от Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Косово", се казва в съобщение на Министерството на вътрешните работи. Всъщност квотата на удовлетворените молби за убежище на граждани от тези държави е малко по-голяма от нула - само някои косовари имат известни шансове за успех, при положение, че в родината им съществуват заплахи за живота и личната им свобода.
Повечето кандидати за убежище от Балканите са роми. Тези от Македония и Сърбия нямат шанс да получат положителен отговор - в тези две държави ромите не са жертва на политическо преследване от страна на държавата или от страна на отделни народностни групи. В Косово нещата стоят малко по-различно: по време на въоръжените стълкновения между сърби и албанци, тамошните роми заеха страната на Сърбия, с което си навлякоха гнева на албанците, нарочили за отмъщение не само косовските сърби, но и ромите.
В Скопие и Белград умуват над проблема
Когато неотдавна няколко европейски държави заплашиха, че може да отменят предоставената през 2009 визова свобода за гражданите на Македония и Сърбия, Скопие и Белград явно доста се изплашиха. И за двете страни безвизовият режим е най-важното външнополитическо постижение на последното десетилетие. А и според немалка част от сърбите и македонците, присъединяването към Европейския съюз вече не е необходимо, тъй като те смятат, че свободата на пътуванията е максимумът, който би могъл да бъде извоюван. Ако сега тя бъде ограничена или отменена, правителствата в Скопие и Белград ще попаднат в доста затруднено положение.
Македонският премиер Никола Груевски взе междувременно мерки в името на запазването на визовата свобода. Той разпореди и на посланиците на Македония в държавите от ЕС открито да разясняват политиката на Скопие. "Никой не твърди, че ромите в Македония живеят като в рая. Но правителството полага усилия да осигури добри условия за живот на всички граждани. В Македония има бедни хора, но това няма нищо общо с етническата им принадлежност", казва Корнелия Утевска-Глигоровска, посланик на Македония в Берлин.
За преследване на ромите в Македония не може да се говори. От 2008 година насам страната има и министър без портфейл, който отговаря именно за ромите. В парламента са представени две ромски партии, едната участва в правителството. Има училища, в които децата могат да изучават ромски език, на разположение на ромите са и два телевизионни канала, както и една радиостанция. Ромските организации обаче не са съгласни с твърдението, че бедността няма общо с етническата принадлежност. Много македонци са бедни - и почти всички роми в Македония, казват оттам. Въпросът дали вината за това е на ромите или на обществото няма еднозначен отговор. По-скоро става дума за комбинация от фактори. Дори и ромските организации не твърдят, че самите роми не носят никаква вина за положението, в което се намират.
"Екскурзиите за убежище" - под ударите на закона
За да сложи край на "злоупотребата с правото на политическо убежище от страна на македонски граждани", правителството в Скопие е сформирало комисия, в която участват и министрите на вътрешните и на външните работи. "Тази комисия трябва да предприеме мерки, за да възпре пътуванията на потенциалните кандидати за политическо убежище. Включително трябва да санкционира туристическите агенции и лицата, които планират такива пътувания или подтикват хората към екскурзии за убежище", обяснява г-жа Утевска-Глигоровска. Одобреният в името на тази цел закон гласи, че тези, които подтикват други хора да се насочат към държави от Европейския съюз с искане за убежище, ще бъдат наказвани.
Съвсем обаче не е сигурно, че законът ще изпълни предназначението си. Когато през 2009-та възникна феноменът с масовото изнасяне към Европа, съмнителните туристически агенции може и да са играли важна роля. Днес обаче ромите вече съвсем не са толкова наивни, че да се поддават на манипулации. Освен това властимащите в Скопие си дават сметка, че законът е уязвим. Тъй като този, който възпрепятства излизането от страната на определена народностна група, дори и тя да не е назована, не би трябвало да се чуди, ако един ден бъде изправен пред съдиите в Европейския съд за човешки права в Страсбург.
АГ, ДПА, ФАЦ, ММ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева