Единни срещу Путин. Засега.

Посещението на Ангела Меркел в Белия дом се превърна в истинска кризисна среща с Барак Обама. Досегашната политика към Русия драматично се провали, а президентът Путин поставя под съмнение установения след войната световен ред. Битката за Украйна взима все по-застрашителни размери. В същото време аферата с подслушването, осъществявано от американската Агенция за национална сигурност (АНС), отвори сериозни пробойни в трансатлантическите отношения. Без съмнение всичко това изправя германската канцлерка и американския президент пред най-сериозното им изпитание от падането на Берлинската стена насам.

Малко изненадващо Меркел отдели на темата за подслушването много повече внимание по време на разговорите си с Обама, отколкото самият той би желал това. Пред телевизионните камери и в най-гледаното време американският президент трябваше да се брани и да намери начин да излезе "сух" от кибернетичния диалог, в който беше вкаран от канцлерката Меркел.

Мехлем върху европейската рана

Германската канцлерка се нуждаеше от нещо, за да може с чиста съвест да прекоси обратно океана. И понеже не се очертава да излезе нищо от искания пакт за нешпиониране, то и един кибернетичен диалог засега би свършил работа като мехлем върху раната. Като цяло обаче разликите между партньорите по въпроса за личната сфера и личните данни си остават. Това крие големи опасности, защото и след тази среща на Меркел с Обама остава неясно дали в този си вид германско-американските отношения ще издържат на сегашните и бъдещите предизвикателства. И най-вече - дали кризата в Украйна ще ги обедини, или ще ги разединява допълнително.

На този фон Меркел и Обама изпратиха ясен знак на Москва, че остават единни, и че предстоящите на 25 май президентски избори в Украйна ще бъдат за тях важен пробен камък. Посланието: ако Путин продължи да дестабилизира Украйна и се опита да саботира провеждането на изборите, то Европа и САЩ ще разширят санкциите. Точно в това обаче се състои и най-голямата опасност за нови конфликти сред трансатлантическите партньори. На съвместната си пресконференция Меркел и Обама увериха, че санкциите не могат да се превръщат в самоцел, което прозвуча като един най-обикновен компромис помежду им.

Меркел под обстрел

Сега виждаме какви сериозни щети е нанесъл скандалът с подслушването. Още преди посещението на Меркел във Вашингтон се чуваха критики заради германската резервираност по отношение на санкциите срещу Москва. Американски политически експерти дори подозират германската канцлерка, че води политика на съглашателство с Путин. И не е само непримиримият сенатор-републиканец Джон Маккейн, който обвинява Меркел в управленска слабост и послушание спрямо бизнеса, наричайки това "неприятно" и "срамно".

Очевидно американците вярват в силата на санкциите и разчитат на тях, за да накарат Путин да "клекне". Те обаче нямат какво да губят в тази игра, защото почти не търгуват с Русия. В този смисъл Меркел с право се съпротивлява на американския натиск за притискане на Русия със санкции, включително защото това би нанесло сериозни вреди на германската икономика. Нейните приоритети са други - не Русия да плати скъпо за нарушаването на международното право и не Путин да бъде жестоко наказан, каквито пароли се разпространяват в американските медии.

Стратегия вместо санкции

В конфликта с Русия основните политически актьори на Запад трябва да запазят самообладание. Санкциите не могат да бъдат ерзац на политиката. А първи политически приоритет си остава обединението около една обща стратегия за Украйна и намирането на подходящ тон в отношенията с Русия. Дотук почти нищо не сме чули за това нито от Обама, нито от Меркел.

При формулирането на нова глобална външна политика и политика по сигурността Германия е може би най-важният партньор на американците. Същото важи и за преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, по което няма сериозен напредък въпреки речта на Меркел в американската търговска камара. За президента Обама канцлерката Меркел е несъмнен лидер в Европа. Той дори я окуражава да разгърне още повече управленския си потенциал. Посланието му е ясно: много неща зависят от германската канцлерка. А в драматични времена като сегашното дори много повече, отколкото ѝ се иска на самата Меркел.