Експерт: "Русия живее с военновременен бюджет"

ДВ: Появата на средната класа в Русия е заслуга на реформаторите от началото на 90-те години. В последно време все по-често се говори, че средната класа в Русия е застрашена. Защо?

Андрей Нечаев: Заради ситуацията с икономиката на страната. През тази и следващите две години, в най-добрия случай, стопанският ръст ще бъде около нулата. Девалвацията на рублата и ответните санкции карат инфлацията да расте, което тя ще продължи да прави и през 2015 година. Реалните доходи на населението стагнират. В най-добрия случай през тази година ще имаме нулев икономически ръст. През идната - също.

ДВ: По всичко личи, че бюджетът за 2015 година ще трябва да бъде преразгледан.

Андрей Нечаев: Очевидно бюджетът трябва да бъде преразгледан. Това е факт. Той беше изчислен при много по-високи прогнози за стопанския ръст и по-висока цена на петрола - 96 долара за барел вместо сегашните 84 долара. Освен това сме свидетели на по-висока инфлация, която трябва поне отчасти да бъде компенсирана от бюджета. Има три варианта за преразглеждане на бюджета: свиване на разходите, използване на Резервния фонд или увеличаване на данъците. Повишаването на данъците в условията на стагнираща икономика е кощунство и правителството разбира това. Въпреки че имаше и такива опити. Засега правителството клони към съкращаване на федералните целеви програми и пренасочване на военните разходи към следващите три години. Планираните разходи за 2015-2017 година ще бъдат отложени за 2018 година.

През последните години разходите за отбрана растяха необосновано. Сред приоритетите беше финансирането на структурите за безопасност и правоохранителните органи. Създаде се впечатлението, че приемаме бюджет на страна, която се готви за война или за революция. Към това се прибавя и раздутият държавен апарат. Това се три пера в бюджета, където смело могат да се правят съкращения.

Статистика и черно-бели телевизори

ДВ: Каква е Вашата прогноза за инфлацията през тази година?

Андрей Нечаев: Според официалната статистика, инфлацията ще бъде между 8 и 8,2 процента. В действителност обаче тя ще бъде по-висока. И работата не е в това, че държавната статистика изкуствено занижава инфлацията. Статистиците просто бавно обработват цялата налична информация за стоковите движения. Представете си го така - те още гледат черно-бели телевизори, чийто цени отдавна не растат, а обратното - падат. И това са отразява на общия инфлационен индекс. Още повече, че всичко зависи и от различните социални групи. Структурата на потребление и ръстът на цените са различни при различните социални групи. Неслучайно наричат инфлацията "данък за бедните". Те нямат почти никаква възможност да променят структурата на потреблението.

ДВ: Как се отразява на хората девалвацията на рублата? Изостря ли това ситуацията?

Андрей Нечаев: Разбира се. Делът на вносните стоки на различните пазари варира между 20 и 100 процента. В момента обезценяването на рублата спрямо еврото е около 25 процента. А това автоматично покачва цените на вносните стоки с 25 на сто.

ДВ: Какво означава това за бизнеса?

Андрей Нечаев: Слабата рубла е катастрофа за вносителите. Теоретично девалвацията е изгодна за износителите, но в Русия големият дял на износа е от продажбата на нефт. Преимуществата от ниския курс на рублата се "изяждат" от ниските цени на петрола. При това голяма част от приходите на износителите на петрол отива за данъци. При девалвация от 25 процента, конкурентоспособността на местните производители, които мерят сили с чуждите, би трябвало да се покачи с 25 процента. Обаче тук има едно "но". Ако съществува конкурентна среда, руските производители ще се борят за заемане на нишите от вноса. Ако няма конкурентна среда, те просто повишават и собствените си цени, на което сме свидетели в момента. Падането на курса на рублата оскъпява прекомерно и модернизацията на производствените мощности, тъй като тя в голяма степен се базира на вносни технологии.

Преливане от пусто в празно

ДВ: Апропо - производители. Много се говори, че руските ответни санкции много им помагат. Вярно ли е това?

Андрей Нечаев: Освен производителите, в Русия има и 143 милиона потребители. Те са най-силно засегнати от контрамерките на Москва - и по отношение на инфлацията, и по отношение на намаляване на потребителския избор. Все пак съществуват потенциални възможности за пренасочване на вноса. Но и тук има фактори, които нивелират всичко. От една страна ни казват, че цените няма да се покачат, защото вносът от САЩ и Европа ще бъде заменен с внос от Бразилия, Турция, Египет и други страни. Значи в крайна сметка не става дума за руски стоки, а за смяна на вносителите. Тоест нищо не се променя. Само се оскъпява логистиката. От друга страна казват на производителите да заемат празните ниши. Но те нямат свободни мощности, които биха допринесли за рязък скок на производството. И бизнесът закономерно си задава въпроса, дали има смисъл да въвежда нови мощности? Няма ли тази политика да се промени след три месеца? В такъв случай няма смисъл да инвестира нови средства. Докато телето стане млеконадойна крава, минават две години и половина. А инвеститорите имат нужда от предсказуеми правила.

ДВ: Как при това положение агенцията Doing Business повиши рейтинга на Русия?

Андрей Нечаев: Работата е в това, че рейтинговата агенция се ориентира по скоростта на провеждане на определени процедури. Doing Business повиши рейтинга на Русия за тази година, защото авторите на студията отчитат подобрение на ситуацията при оформянето на правата на собственост на земя и недвижими имоти. Doing Business обаче не отчита основната беда за руския бизнес - корупцията.