За православната хомофобия

Всички шествия на гейове в България досега са свършвали скандално. По това страната си прилича с държави като Малави, Китай, Турция или Ямайка. Или с Полша и Хърватия, където католическата църква свири първа цигулка, както и с Русия, където православната църква представя своята закостенялост като добродетел.

Фалш, ретроградност, комплексарщина

Тазгодишното шествие, предвидено за 26 юни, отрано събуди хомофобски инстинкти. Българската православна църква, която не е сред най-ангажираните фактори на обществения живот в страната, а е по-скоро вгледана в собствения си пъп или заета с непонятни занятия като например уволнението на западноевропейския митрополит Симеон, този път демонстрира светкавична и активна позиция.

В изявлението си Светият синод клейми и громи с апокалиптичен език, сякаш се е задал самият край на света. "Содомско сборище" и "мерзост на запустението" са най-любезните квалификации в текста. Църквата е загрижена за мирогледа на "нашите деца и младежи", макар в същото време да пропуска под незаинтересования си поглед множество други "съблазни", не по-малко уронващи "богообразното достойнство на човешката личност, възвишеното значение на любовта между мъжа и жената и устоите на обществения морал".

Пребити от бой, изоставени и недохранени деца, продаване на новородени на сметка, убийства и пиянски побои на скучаещи младежи, наркотици и проституция на малолетни се срещат ежедневно в България, без обаче да са предизвикали такива бурни реакции на осъждане и отхвърляне от страна на църквата. И което е още по-фатално, без да я кара активно да се намеси в обществените дела, за да подобри ситуацията на слабите и онеправданите.

Вместо да гради социални институции и да издържа сираци и болни, църквата се е отдала главно на освещаване на знамена и отслужване на молебени за новопостроени офиси. Нима БПЦ защити приюта за сираци на отец Иван от Нови Хан, който беше нарочен за бутане, понеже нямал всички административни документи? По-скоро запази резервирана апатия.

Изостаналост до ента степен

Сегашната й позиция, макар и да е в пълен синхрон с официалния канон, а и с позициите на някои крайно-десни и фашизирани елементи, още повече я отдалечава от истинските проблеми на обществото. БПЦ пропусна почти всички влакове на възможността да се самореформира и модернизира. А това е единствената й възможност да уцели истинските струни на обществения живот в България. Кой друг, ако не църквата би следвало да е образец на толерантност и христолюбие, на хуманност и търпимост? Но не лицемерни, показни и протоколни, а истински.

Реакционна е позицията на БПЦ по признаването на хомосексуални бракове, каквито са допуснати в повечето държави от ЕС, ретроградни са възгледите й в екуменическия диалог - за сближение с останалите крила на християнската църква, където си е извоювала славата на спирачка, както и по редица основни права на личността, като равнопоставеността между мъжа и жената, възможността на жени да стават свещенослужители и да бъдат избирани на ръководни позиции в църковната йерархия. С други думи - във всичко онова, което отличава днешните модерни общества от тези на предните векове. От такава църква днешна България едва ли има нужда.