Застрашена ли е България?

От 10 години насам България е член на НАТО и охранява 354 километра от източната граница на Алианса. От българското крайбрежие до Крим са едва няколкостотин километра, а руската флота и руските разузнавателни самолети оперират директно край българския черноморски шелф.

България е една от държавите, които по линия на НАТО са длъжни да контролират руската активност. В същото време обаче управляващите социалисти се опитват да извършат труден шпагат между ангажиментите към ЕС и НАТО и традиционното си русофилство. Българската общественост също е раздвоена между проруските нагласи, които имат дълбоки исторически и културни корени, и страховете, че страната може да пострада от евентуални военни действия в Черно море.

За участие в такъв конфликт България очевидно не е достатъчно подготвена. Генерал Съби Събев, който приключва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел, казва, че военната трансформация в България се е изродила главно в съкращения на личен състав, на основни въоръжения и на структурни елементи, което вместо да генерира нови възможности, е довело до дегенерация на способностите на въоръжените сили. България не може да изпълни функциите си на гранична държава. Тези дефицити подкопават съществено доверието към страната, смята генералът.

С руски МиГ-ове срещу Русия?

В един доклад на Министерството на отбраната се казва, че патрулните кораби, които към момента са на въоръжение в българските ВМС, са разработени основно преди 1980 година, поради което отстъпват на съвременните тенденции за развитието на въоръжението и техниката. Фрегата "Смели" е произведена през 1976 година, а корветите "Решителни" и "Бодри" са построени през 1983 година.

Бившият министър на отбраната о.р.генерал-лейтенант Аню Ангелов заяви за Дойче Веле, че докато тези кораби са в състояние до голяма степен да защитят морската граница на България, съвсем различно е положението с ВВС, които осигуряват защитата на въздушното пространство с „много голямо напрежение“ - далеч не всички руски изтребители МиГ-29 (по официални данни те са 15 на брой, от които летят едва половината) могат да бъдат използвани.

И други експерти по сигурността посочват, че част от самолетите са годни за използване само на хартия. А фактът, че българските ВВС и съоръженията за радарен контрол зависят от руските доставки на резервни части, може да се окаже в полза на Москва в случай на евентуален конфликт, коментират български медии.

Броят на полетите на руски разузнавателни самолети близо до българското крайбрежие се е увеличил драстично през последните месеци. Според източници в Министерството на отбраната, именно това е причината, поради която българските МиГ-ове вече извършват между два и десет полета с цел да наблюдават руските машини и да им попречат при евентуален опит за нарушаване на въздушното пространство. Тази информация беше потвърдена от министъра на отбраната Ангел Найденов.

Експерти застъпват мнението, че руските самолети Илюшин-20, които се използват за радиотехническо разузнаване, имат за задача да наблюдават българските радарни установки. Според доц. д-р Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство, основният въпрос по охраната на въздушната граница е дали ПВО (противовъздушната отбрана) може да „види“ с радарите си потенциален нарушител на въздушното пространство и дали България е в състояние да изпълни натовската мисия „Еър полисинг“.

„След като България е членка на НАТО, ние не правим самостоятелни планове за отразяване на евентуална агресия от друга държава. В конкретния случай става въпрос да се поддържа дежурството на двойка изтребители и съответно да се осигурява подготовката на летателните екипажи, които могат да изпълняват тази мисия при различни условия“, заяви за Дойче Веле Тодор Тагарев. Той е убеден, че няма трезво мислещ държавен ръководител, който би предприел агресивни военни действия срещу страна-членка на НАТО, тъй като принципът в Алианса е, че при подобни агресивни действия всички членки действат съвместно по силата на член 5 от Вашингтонския договор за НАТО.

Без илюзии

По повод визитата на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, министърът на отбраната Ангел Найденов казва, че тази визита ще бъде важен и силен знак, особено в контекста на кризата между Русия и Украйна. Аню Ангелов посочва на свой ред, че в рамките на посещението на Расмусен трябва да бъдат поставени основните български проблеми, като например честото използване на дежурни изтребители заради полетите на руски разузнавателни самолети край въздушната граница над Черно море. Ангелов припомня, че българските МиГ-ове не могат да бъдат зареждани във въздуха, а това съществено ограничава възможностите им. Той призовава структурите, отговарящи за сигурността, да предприемат бързи действия:

"Хората, които трябва да мислят по този въпрос - имат се предвид членовете на правителствения Съвет по сигурността и на Консултативния съвет по национална сигурност, трябва наистина да си дадат сметка доколко е застрашена сигурността на България. На последното заседание на КСНС този въпрос въобще не е разглеждан", посочва Ангелов и продължава: "Ако наистина желаем да бъдем предвидим член на НАТО, от който се очаква да допринася за системата за колективна отбрана, следва в тази посока да се направи всичко възможно, защото обстановката не е никак лека. Нещо повече дори: тя все повече ще се утежнява. Със забавянето на икономическите санкции от ЕС и САЩ, картината не изглежда никак добре. Още повече, че в Москва само един човек казва какво, кога и как да се направи. Ако този човек сметне, че трябва да се направи нещо повече от това, което се случи в Крим, никой не си прави илюзията, че вътре в Русия някой може да му попречи. От тази гледна точка може да се твърди, че опасността нараства. А евентуален конфликт в Европа би бил нещо ужасно", посочва Аню Ангелов.