Защо Меркел е права

Канцлерката Меркел още веднъж се показа в най-добрата си светлина като държавник. Дни наред се тиражираха всякакви спекулации дали германското правителство ще даде ход на жалбата на турския президент Реджеп Ердоган за лична обида срещу журналиста Ян Бьомерман. И канцлерката реши в полза на съдебното преследване заради "обидното стихотворение", окачествено от самия Бьомерман като "позоряща критика".

Сега германският съд ще решава дали журналистът действително е обидил турския президент със своето сатирично стихотворение.

Меркел действа съгласно законодателството

Решението на канцлерката е разумно по много причини. Тя съблюдава действащото в момента законодателство във Федералната република. Към него спада и оспорваният § 103 от Наказателно-процесуалния кодекс, който се отнася до "обида на институции или представители на чужди държави". За такова деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или парична глоба.

Този параграф в закона звучи старомодно. Той е писан в началото на 20 век в една друга Германия. Навремето правовата държава не е гледала толкова сериозно на принципите за равенство и всеки, дръзнал да нанесе обида на някоя високопоставена особа, е можел да изпита на гърба си цялата твърдост на управляващите елити.

Добре е, че канцлерката веднага се обяви и за отмяна на оспорвания параграф 103 от НПК до 2018 година, тъй като той не само е остарял, но вече звучи и недемократично. Меркел заяви, че си можем и без такъв параграф. Една доста учтива формулировка, трябва да признаем. Хубавото е, че канцлерката не попадна в клопката и не се отклони от пътя на върховенството на закона, въпреки усложнените германско-турски отношения. Затова тя настоява за съблюдаване на действащото право, макар че то вече не отговаря на модерното разбиране.

Не е редно обаче и да наказваме турския президент за пропуските на германското законодателство, чиито § 103 все още не е отменен. Независимо какво е отношението ни към Ердоган и за колко съмнителен и деспотичен го смятаме. Ангела Меркел казва днес, че е убедена в силата на германската правова държава. И това доверие е отговорът към Турция и към президента Ердоган.

Лек нюанс на изнудване и поуките от него

Откакто е сключено споразумението с турското правителство за овладяване не бежанската криза, всичко в германо-турските отношения понамирисва на изнудване от турска страна. Коментаторите на казуса Бьомерман ще обвинят канцлерката, че третира турския президент преференциално, тъй като Германия е зависима от неговата благосклонност за овладяване на бежанската криза. Тези обвинения обаче ще заглъхнат, когато започне съдебният процес. Защото този процес предлага огромни шансове за нова, по-точна дефиниция на свободата на мнението и пресата в Германия.

Може някои да не харесват стихотворението на Бьомерман, може да го смятат за вулгарно, пубертетско или презрително. Но тепърва ще се види дали всичко това е наказуемо деяние. Процесът ще се занимае публично с въпроса къде започва и къде свършва обидата в обществения дискурс. И с въпроса как искаме да защитим правата на личността в медийното общество.

Пред закона всички са равни

Хубавото е, че отговорите на тези въпроси вече няма да важат само за високопоставени, официални лица на чужди държави, а и за обикновените хора, независимо дали заемат висок пост или са обикновени граждани. Защото, когато някой е обиден, е все едно дали засегнатият е федерален канцлер, пенсионер или безработен. Човешкото достойнство не познава никакви стъпала в йерархичната стълбица. И ако тази мисъл се наложи в казуса Бьомерман, това ще бъде истинска победа за нашата демократична култура. Защото обидата срещу господин Ердоган от Анкара не бива да тежи повече от всяка друга, например срещу някой си господин Фукс от Берлин.