Защо ни сплашват?

"Провали ли се еврото, проваля се и Европа" - германската канцлерка Ангела Меркел изглежда много е харесала това изречение, защото го използва вече три пъти - по три различни повода. Фактите обаче говорят, че една валута не може да се провали, докато някой я използва като официално платежно средство. Точно това прави целият свят, и със сигурност ще продължи да го прави.

Защо ние да плащаме?!

Факт е също така, че в момента няма криза на еврото, а по-скоро криза с държавните финанси в някои от членовете на европейския клуб. И независимо от отчайващото състояние на някои от държавните бюджети, еврото остава стабилна валута. През пролетта то струваше 1.20 долара, в момента - 1.36 долара. Едно малко напомняне: имаше и времена, в които еврото се разменяше срещу по-малко от един щатски долар. Еврото храбро издържа това изпитание, без на някой тогава да му е хрумвало да говори за провал на европейската валута.

Защо сега се лансират тези черни сценарии, тези театрални постановки? Най-близко до логиката е, че всичко това се прави, за да бъде внушено на европейския данъкоплатец, че той е част от общата съдба на общността, и тъкмо затова той трябва да участва в спасяването на еврото. Сега обаче политиците трябва да обяснят на данъкоплатеца защо именно той трябва да поеме този риск, след като банките печелят достатъчно от лихвите на отпусканите спешни заеми.

Само германски банки участват в помощите за Гърция, Испания, Португалия и Ирландия със сумата от 300 млрд. евро, и очевидно печелят много добре с оглед на високия риск на тези заеми. Това е трън в очите на канцлерката Меркел, която се бори за това в спасителните акции да се включат и частни финансови институции. Несъгласните я обвиняват, че така само наливала масло в огъня, тъй като частниците само това и чакали, за да променят условията по дълговете, а оттук и да направят още по-непоносимо положението на държавните финанси на страните в нужда.

Какво излиза в крайна сметка?

От тази гледна точка предложението на Меркел може и да не идва в точното време. Но това не променя с нищо факта, че валутният съюз се нуждае от механизъм за обявяване на държавна неплатежоспособност. За кредиторите това може и да е болезнено, но този механизъм ще даде на закъсалите страни възможност за ново начало.

Излиза, че предсказанията за провал на еврото са всичко останало, но не и оправдани. Еврото и занапред ще бъде надеждно и предпочитано платежно средство в цял свят. И едва ли някой очаква, че европейците ще се върнат към времената на разменната търговия, само и само защото няколко държави са затънали в бюджетна криза.