Защо няма хора за "схемите" на властта

„Вашите зрители трябва да знаят, че не само в партиите, в държавата има изключително малко неоцапани хора. Тези 20 години преход са направили всички, които имат възможности, умения и приспособимост да се приспособяват към схемите” - така формулира кадровите си затруднения премиерът.

Като го слуша, човек неволно си спомня вица за тримата самураи. Някой ги срещнал в гората и ги попитал: „Кои сте вие?”. „Седемте самураи”, отговорили те. „А защо сте само трима?” „А-бе, вече няма хора за нищо”, обяснили те.

Филмът на Куросава „Седемте самураи” е още от 50-те години на миналия век, но отдавна се е превърнал в неостаряваща класика. Вицът за тримата самураи е от наши дни, но вече е доста остарял и изтъркан. Може би защото проблемът е донякъде измислен.

Свършиха ли се неоцапаните и кадърните?

Сегашният премиер съвсем не е първият, оплакал се от проблема с хората. Нито ще е последният. Да, наистина през последните 20 години много млади, и не толкова млади, образовани, способни, предприемчиви българи напуснаха страната. Междувпрочем в голяма степен напуснаха именно заради оплакващите се.

Вопълът за липсващите хора обаче няма предвид точно тях. Защото в политиката обикновено се търсят не просто неоцапани и умеещи, но и лично и партийно предани и послушни хора. На всичко отгоре специално днешният премиер, в съответствие със собствената си същност, се е спрял на доста подвеждащи критерии за избор. От една страна кандидатите не трябва да са „диалогични” и комуникативни, или „комутативни”, както всъщност се изрази премиерът. И от друга - трябва да са одобрени от службите.

Погрешното предпоставяне води до погрешен извод - щом в кръга на предложените му от неговите приближени и въобще в кръга на многото желаещи да получат висока държавна служба липсват или са „изключително малко” лицата, които са едновременно умеещи и неоцапани, това означава, че такива хора са „изключително малко” и в държавата.

"Който философства, да си заминава веднага"

Истината е, че умеещите и неоцапаните съвсем не са се свършили. Всъщност, кадровият проблем на властта е, че сред многото хора с такива качества са много малко желаещите да се обвържат с нея и с политиката въобще.

За тях първо са обидни самите методи на подбор, на които са подложени. Освен това умеещите и порядъчните са хора с лично и професионално достойнство. „Който не се съобразява или иска да философства - дали е шеф на болница, дали е шеф на каквото и да е - да си заминава веднага”, каза неотдавна премиерът на един от министрите си. Подобен начин на мислене предварително прави невъзможна каквато и да било връзка със способните и достойните. И никакъв разговор на никакъв разклон не може да помогне.

Самураите в прочутия филм се събират заради благородна и ясна цел. В нашия случай благородството е твърде съмнително, а целите - смътни, сменящи се час по час.

Има значение и кой търси

Честните и компетентните освен това биха се ангажирали с човек, който сам притежава достатъчна компетентност, за да оцени техните качества. За тях денонощните медийни изяви и потокът от приказки на премиера със сигурност предизвикват силни съмнения и в тази посока. Неоцапаните и кадърните не се приспособяват към всяка „схема”. А за съжаление българската политика въобще не е сред схемите, в които те биха влезли.

След като започнахме със стар виц, случаят ни дава възможност да завършим с един съвсем нов виц само на няколко дни. Той гласи, че първият скандал между участниците в мача за световната шахматна титла в София възникнал, когато Топалов и Ананд разбрали, че първият ход в мача ще бъде направен от министър-председателя. Тогава всеки от тях веднага поискал в първата партия да играе с черните фигури.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев