Защо Турция задържа тези гърци?
10 март 2018Никой не знае как се е случило: на 1 март двама гръцки войници са били арестувани, след като са се озовали незаконно на турска територия. В момента те са в предварителния арест в турския град Одрин. Обвинени са в "навлизане в забранена военна зона". Изглежда е отпаднало първоначалното, по-тежко обвинение във военен шпионаж. И въпреки това военните експерти в Атина са опасяват от нов конфликт между партньорите от НАТО и бивши заклети врагове Гърция и Турция.
Бившият началник на Генералния щаб на гръцката армия Манусос Парагиодакис заяви в телевизионно интервю, че вероятно войниците са били подмамени в капан, а впоследствие и отвлечени от турски специални части. Някои анализатори дори се съмняват, че гръцките войници са арестувани на турска територия.
Нови напрежения
От гръцка страна заявяват, че поради лошото време и слабата видимост са зачестили неволните пресичания на гръцко-турската граница. Вестник Катимерини се позовава на войник, служил 9 месеца в региона. Според него, само за това време гръцки патрули на три пъти са се заблуждавали и са пресичали гръцко-турската граница, както и обратното - на два пъти турски военни също са преминавали неволно гръцката граница. "Подобни инциденти не са рядкост и обикновено се решават от местните командири", добавя военнослужещият. Или иначе казано: гръцкият офицер на място звъни на турския си колега, или обратното, и двамата решават служебно въпроса - без да се стига да съд.
Защо този път е действано по друг начин? "Защото междувременно се промени и обстановката", казва директорът на атинския Институт за международни отношения Константинос Филис. По думите му, днес съществуват редица конфликти, по които Турция се изживява като обвинител. Към тях спада например искането, Гърция да предава на Турция кюрдски активисти, или пък турското обвинение, че гърците връщали нелегално мигранти обратно в Турция.
Разменна монета?
Двустранните отношения между Гърция и Турция се обтегнаха след неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 година. Осем турски офицери тогава избягаха с хеликоптер в съседната страна и подадоха молби за убежище. И до днес гръцкото правосъдие отказва да ги екстрадира обратно в Турция. Анкара протестира, а Атина са позовава на независимостта на гръцкото правосъдие. Сега се очаква решението на гръцкия Върховен административен съд. Възможно е двамата задържани гръцки войници да послужат като залог. "Ние не сме във война с Турция, за да си разменяме пленници", казва зам.-министърът на външните работи Йоргос Катругалос.
Турското правителство също твърди, че не цели никаква размяна. "Можем обаче да очакваме, че ако Алексис Ципрас реши да разговаря по телефона с турския си колега за двамата гръцки войници със сигурност ще бъде повдигнат и въпросът за осемте турски офицери", казва Константинос Филис. И ето ги двете страни с разменени роли: Атина ще настоява за освобождаването на своите войници, а Анкара ще се позовава на независимостта на правосъдието.
Все още обаче премиерът Ципрас не е разговарял с турския си колега. И това е правилно, смята Алексис Папакелас от вестник Катимерини. "Честите контакти с хора като Ердоган не вещаят нищо добро", казва журналистът. В четвъртък Алексис Ципрас заяви пред парламента, че ще дигне телефона само когато е убеден, че с това ще постигне нещо. Консервативната опозиция обвинява Ципрас в бездействие. Критики валят и от коалиционния партньор - дяснопопулистката партия АНЕЛ.
Храна за екстремистите
Константинос Филис не е изненадан от мълчанието дотук на министъра на отбраната Панос Каменос."Той почти не поддържа контакти със своя турски колега. Затова е логично да се държи настрана. Ние искаме да решим съществуващите проблеми, а не да разпалваме нови", казва Филис.
Конфликтът обаче може да ескалира. Миналия понеделник пред турското посолство в Атина са събраха привърженици на неонацистката партия "Златна зора" и гориха турски знамена. Малко по-късно турски националисти организираха своя проява пред гръцкото посолство в Анкара. Затова Константинос Филис предупреждава: "Екстремистите и от двете страни се надигат. И ако им позволим те да определят дневния ред, ще постигнат целите си", казва политологът.