И в Германия не е лесно да си гей
15 август 2012Ще получат ли право хомосексуалните двойки в Германия да осиновяват деца? Ще бъдат ли въведени и за тях данъчните облекчения, които важи за хетеросексуалните семейства? На тези въпроси предстои да отговаря Конституционният съд. Но те ни най-малко не изчерпват темата за правата на хомосексуалните хора в Германия.
Съдът скоро ще вземе решение. А после? Дали по този начин окончателно ще бъде решен проблемът с равните права на хомосексуалните?
Отговорът гласи: да, обаче... Гейовете и лесбийките в Германия са много близо до равноправието – но само на хартия. Във всекидневието толерантността към тях все още не е задоволителна. Отношението към хомосексуалните хора все още е обременено от предразсъдъци. Нормалност ще настъпи едва тогава, когато тези предразсъдъци изчезнат. Освен всичко друго, самите хомосексуални се чувстват по-добре или по-зле приети, включително и в зависимост от това къде живеят и къде работят.
Дискриминацията обхваща много сегменти
За наш голям срам трябва да признаем, че дискриминацията започва в една институция, от която се очаква особена закрила - училището. Дори в Мюнхен, който се смята за космополитен град, училищата като тенденция са враждебни към хомосексуалните, както сочи допитване сред 800 социални работници. Гейовете и лесбийките сред учениците имат ужасяващи проблеми. Не се чувстват по-добре и учителите, които открито обявяват своята хомосексуалност.
Дискриминацията на хомосексуалните продължава в много сегменти от всекидневието. Когато търсите жилище, например, често можете да чуете репликата: „Не давам квартирата на хомосексуални двойки, те много бързо се разделят и напускат общото жилище.” Увеличава се и упражняваното срещу хомосексуални улично насилие. При това не само в бастионите на неонацистите, но дори в либерални градове като Берлин.
В трудовия живот гейовете и лесбийките на едни места са добре приети, на други – не толкова. Въпреки всичко 75% от тях са били дискриминирани по месторабота, както показват проучванията. Поради това половината от хомосексуалните не издават своята сексуална ориентация при постъпване на работа, защото ги е страх от неблагоприятни последствия. В много предприятия нямат нищо против този подход. „Личният им живот си е тяхна работа,” казват началниците. Блажени са верующите! Достатъчно е да послушаш злобните клюки в който и да е ведомствен стол, за да разбереш, че личният ти живот явно не е само твоя работа.
В същото време онези фирми, които се грижат за правата на хомосексуалните, констатират, че атмосферата в предприятието се подобрява, производителността се увеличава. За жалост това още не се е разчуло. Наскоро концернът "Алианц" покани бордовете на трийсетте най-големи фирми в Германия да обсъдят по-добрата интеграция на гейовете и лесбийките в трудовия живот, но откликът беше твърде хладен. Посланието гласеше: „Мерси, темата не ни интересува”.
Къде е толерантността на обществото?
И как ще ги интересува? На ръководни позиции в концерните не се вижда почти нито един хомосексуален човек. Смята се, че в страната живеят три до четири милиона гейове и лесбийки. Смята се още, че те са по-високо образовани от средното равнище и печелят повече пари. Но гейове-мениджъри? Къде са? Политички-лесбийки? Няма. Хомосексуални футболисти? И това го няма, както стана ясно наскоро по повод Европейското първенство. О, да, иначе обаче всички са отворени и толерантни.
Нормалност няма как да възникне, когато не се полагат усилия да се установи равнопоставеност и когато различните не могат да живеят спокойно и с добро самочувствие. Особено в по-консервативните кръгове липсва подкрепа за каузата на гейовете и лесбийките. Вярно, има и изключения, но в общи линии политиката не допринася за установяването на повече толерантност. Когато една държава в продължение на единайсет години умува над гей-браковете и още не е успяла да въведе равноправие, символичният ефект е катастрофален.
Наскоро министърката на семейството Кристина Шрьодер от ХДС защити гей-браковете със следния аргумент - в гей-двойките хората поемат същата дългосрочна отговорност един към друг и изповядват една консервативна ценността система. Би било прекрасно, ако гейовете и лесбийките могат един ден със същата изненада да констатират, че християндемократите пък живеят в една толерантна ценностна система.
АГ, ДПА, ЗЦ, МР, А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова