И какво от това?

„Плевнелиев с комисиони от КРИБ“, съобщи в заглавие преди дни един от вестниците на майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Някъде в текста бе споменато, че все пак става дума за подозрение на новия политик Николай Бареков, но никъде не се усещаше и минимално съмнение в истинността на това твърдение. Липсваше позицията както на администрацията на президента, така и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Няколко часа след публикуването на тази „новина“ Българският медиен съюз (БМС) най-после разпространи подписания още в средата на декември „Професионално-етичен кодекс на българските медии“. Според документа, подписалите го медии трябва да публикуват „достоверна и проверена информация“, да разграничават фактите от предположенията и да предоставят „различни мнения и позиции в търсене на истината“. Публикации като цитираната нарушават и още норми от новия кодекс, който е първата стъпка към саморегулация на БМС, популярен още като „съюза на Пеевски“ - вероятно заради участието на медиите на майка му, както и заради това, че той лично присъства на учредяването на организацията преди две години.

"Приватизация на етиката"

Преди години българските медии вече подписаха Етичен кодекс, към който се присъединиха повечето издания. Десет години по-късно освен Съюз на издателите вече има и Български медиен съюз, чиито членове отказаха да се присъединят към стария кодекс и написаха нов. Текстовете не изненадват - те повтарят стандартни норми, които присъстват във всички подобни документи. Асоциацията на Европейските журналисти (АЕЖ) обаче нарече кодекса „опит за приватизиране на медийната саморегулация в България”. Според организацията, изготвянето на кодекса е на пръв поглед похвална инициатива, но зад нея се криел опит за налагане на монопол и върху тази сфера от медийната среда.

„Кодексът по същество не се различава особено от досега действащия документ, но същинският проблем с него е не какво пише, а кой е поръчал написването му и кой ще следи за спазването му”, се казва в декларация на АЕЖ. В публикувания заедно с кодекса правилник е предвидено създаването на 10-членна етична комисия, в която трима ще са журналисти само от изданията на БМС, трима ще са излъчени от собствениците, трима ще са независими, като тях всеки ще може да ги номинира, но Общото събрание на БМС трябва да ги одобри. Събранието избира и десетия член. Така комисията, която трябва да разглежда спорни случаи, на практика е изцяло контролирана от издателите.

„Няма особен смисъл към въпроса „Кой контролира медиите?” да се добавя и въпрос „Кой контролира саморегулирането?“, коментира специалистът по медийно право проф. Нели Огнянова от Софийския университет. Тя припомня, че досегашната система за саморегулиране също има проблеми, а сега по всяка вероятност ще възникнат и нови.

Съмненията

“При политически и/или граждански конфликти медиите следва да уважават гражданските права и свободата на изразяване на всички участници в конфликта и да се стремят да бъдат неутрални”, пише още в новия кодекс на БМС. Някои от най-тиражните издания от съюза обаче откровено застанаха срещу всеки, който застрашава настоящата управленска компания - президента Росен Плевнелиев, най-изявените лица от антиправителствените протести, а отскоро и бившия президент Георги Първанов.

Изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация“ Орлин Спасов отчита, че в БМС все пак съжителстват крайно различни медии. “Там е списание „Тема”, което е един от символите на сериозната българска журналистика. Но там са представени и много вестници, които са откровено жълти и популистки. За мен остава загадка как последните ще отговорят на етичните стандарти”, казва Спасов. Той споделя още, че няма големи очаквания, но определено му е интересно как точно новият кодекс ще бъде изпълняван. „БМС е нестабилна структура, обединена не толкова около ценности, колкото около ситуативни интереси. Организацията лесно може да се разпадне при първите по-силни сътресения. Възможно е тъкмо етичните различия да се окажат една от линиите на разлома”, допълва още Орлин Спасов. Затова той е на мнение, че етичните стандарти трябва да са национални и с по-широка основа, а не лансирани от една или друга професионална организация.