И отново Гърция е на кръстопът

След преговорите е преди следващите преговори: едва е приключила първата ревизия на гръцката програма за реформи и ревизорите отново идват в Атина за проверка на напредъка. От 2010 г. насам това е третата спешна програма с помощи за силно задлъжнялата държава - на обща стойност 86 милиарда евро. От тях дотук са освободени 11 милиарда евро, разпределени на няколко транша, обвързани с конкретни реформи. До края на октомври Атина трябва да получи тези средства. 

Сегашната втора ревизия, след първата от февруари, също ще бъде обвързана с условия: Гърция трябва да приеме оспорваната реформа на трудовия пазар, да въведе по-строго регулиране на лошите кредити и да представи финансов план за времето до 2020 година. Кредиторите ще проверят докъде е стигнало изпълнението на общо 33 ангажимента за реформи.

Дотук Гърция често забавяше обещаните реформи. Сега лявото правителство на Ципрас залага на колкото се може по-бързата им реализация: до последната за тази година среща на финансовите министри от еврозоната на 5 декември всички реформи щели да бъдат приети, уверява Атина. Икономическият експерт Панайотис Петракис от Атинския университет обаче е скептичен. Дори кабинетът на Ципрас да се справи добре със задачата си, ще има забавяне, казва той за ДВ. Ето само един пример: “За да може Гърция наистина да планира финансите си до 2020 година, още сега би трябвало да се договорят евентуални дългови облекчения – или поне да се набележат конкретни цели за необходимите излишъци в държавния бюджет. Само тогава ще може да се каже какъв точно ще е балансът между държавните приходи и разходи и дали с бюджетния излишък ще могат да се обслужват дълговете”, посочва експертът.

Точно такова договаряне обаче искат да избегнат или да отложат за по-късно участващите в гръцката помощна програма държави от ЕС.

Спор за ролята на МВФ

С това е свързан и спорът за бъдещата роля на Международния валутен фонд (МВФ), на който в Атина отделят голямо внимание. МВФ настоява за облекчаване на гръцкия дълг, срещу което са няколко страни от еврозоната, между които и Германия. Премиерът Алексис Ципрас явно е решен да издейства дългови облекчения: успоредно с втората ревизия на гръцката икономика трябва да се договорят “мерки за облекчаване на дълга”, подчерта той в речта си пред конгреса на своята партия миналата седмица. Според него, Гърция трябвало освен това да бъде включена в милиардната програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ. Визирайки явно Берлин, Ципрас заяви, че нямало да приеме необвързващи указания от рода на: “първо си напишете домашното, пък после ще видим”. Все още не е ясно каква роля ще играе МВФ оттук нататък. възможно е той да получи специален статут, но без да участва със средства в спасяването на Гърция.

Във всеки случай за Гърция е важно МВФ да участва в плана, казва икономическият анализатор Никос Филипидис от телевизионния канал Skai. “МВФ държи ключова роля по въпроса за желаното връщане на Гърция на финансовите пазари. Без гаранция от фонда за кредитоспособността на страната това няма да е възможно”, разяснява експертът.

Атина се готви да се върне на финансовите пазари през 2017 година, а премиерът Ципрас уверява, че дотогава страната ще постигне икономически ръст от 2,5%. Това е много несигурна прогноза, твърди Петракис. “В университета използваме инструменти за анализ, с каквито работи и Европейската комисия, но досега анализите не потвърждават подобна оптимистична прогноза. Според нас, през 2017 г. гръцката икономика може да отбележи растеж от най-много 1%”, казва икономистът. 

Реформата на трудовия пазар

Участието на МВФ в спасителната програма би имало за Атина обаче и сенчеста страна. Защото никой друг не настоява така категорично за обхватна реформа на гръцкия трудов пазар, както фондът. Исканията са най-вече за либерализиране на защитата срещу уволнение, за да се осигури динамика на трудовия пазар. За левите избиратели подобни “неолиберални” рецепти са недопустими. Министърът на труда Йоргос Катругалос очевидно се опитва да печели време: той заяви, че щял да гласува за реформа на трудовия пазар едва след като Европейският съд обяви решението си относно защитата срещу уволнение. Това показва, че от Атина не може да се очаква бързо приемане на реформата – защото е съмнително, че Европейският съд действително ще се произнесе до края на годината, смята икономистът Петракис.