1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И отново някой си играе с огъня на Балканите

Линдита Арапи
5 март 2017

Приключва ли затишието на Балканите? Фитилът на национализма винаги е тлеел там, но перспективата за евроинтеграция и силният международен ангажимент поддържаха ниска опасността от нов пожар. Днес обаче вече е друго.

https://p.dw.com/p/2YfRH
Balkan Konflikte
Снимка: DW/N. Rujevic

Години наред Балканите сякаш окончателно бяха погребали националистическия дух на миналото. В миналото изглежда бяха останали конфликтите, бившите врагове си подаваха ръка и водеха диалог помежду си, окрилени от добрите изгледи за европейска интеграция. И Европейският съюз беше щастлив.

Сега на Балканите всичко отново ври и кипи, и то така, че преди няколко дни министрите на отбраната на две страни-членки на НАТО написаха писмо до генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. В документа албанската министърка на отбраната Мими Кодели и хърватският ѝ колега Дамир Кръстевич изразяват опасенията си, че с политиката си Сърбия застрашава целия регион. "Последните развития могат да застрашат и сигурността на Косово", изтъкват двамата министри.

Те имат предвид сръбския влак с надписи: "Косово е Сърбия", който Белград пусна по линията до Северно Косово, и който беше спрян малко преди границата. Друго такова събитие е междувременно съборената стена в разделения град Митровица в Северно Косово. С писмото си двамата министри искат обаче да привлекат вниманието главно върху новата, националистическа военна реторика на политиците в някои балкански страни.

Непотушените огнища на напрежение

Pristina Spannungen zwischen Servien und Kosovo
Полиция в Косово причаква влака от Белград с провокативния надпис "Косово е Сърбия"Снимка: picture-alliance/AA/M. Halilovic

Свършва ли времето на затишие на Балканите? Фитилът на национализма винаги е тлеел в региона, само че "опасността от избухването на нов пожар винаги е била ограничавана благодарение на силния ангажимент отвън", изтъква загребският политолог Ненад Закошек, научен консултант във фондация "Фридрих Еберт". Перспективата за евроинтеграция позволи да бъде постигнат известен напредък, допълва  той. "С избледняването на изгледите за присъединяване обаче се засили отрицателната динамика. Разочарованието на населението от ЕС се превръща все повече в проблем", казва Закошек. Ясен пример за това е Македония, посочва той. 

Европейският съюз беше през последните десетилетия не само проект, в който се събираха като в пресечна точка надеждите на балканските държави. Общността обаче вече губи своята привлекателност и това оказва отрицателно влияние и върху отделните страни в региона. "В балканските държави все още не е изградена здрава демокрация и много от тях се борят със сериозни икономически проблеми. Те все още не са преодолели старите си различия. Освен това хората усещат неспособността на Брюксел да консолидира Балканите", казва Бурим Рамадини от Центъра за изследвания на политиката по сигурността в Косово.

Официално в Брюксел никой не е обявил, че вратата пред балканските страни е окончателно затворена. Но междувременно за всички е ясно, че в обозримо време ЕС няма да приеме нови членове. Брюксел има в момента други грижи и не може да фокусира вниманието си върху Балканите. А тъй като надеждата за скорошна евроинтеграция се пропуква, някои националистически настроени политици проверяват докъде могат да пристъпят границите - и не само езиковите.

Вече не е тема-табу

"Има сили, които все по-често задават въпроса за промяна на границите. Особено в Сърбия, където са недоволни от изхода на войните, но също така и в Албания задават подобни въпроси", посочва Ненад Закошек. По такъв начин под въпрос се поставя не само целостта на Босна и Херцеговина, но и териториалната цялост на Косово и Македония. "При най-малко три от държавите в региона границите им вече не могат да бъдат смятани за сигурни", казва политологът.

Дълго време промяната на границите беше тема-табу на Балканите. Сега обаче някои балкански политици открито заплашват с отцепване на отделни области и присъединяването им към т.нар. страни-майки. Щефан Лене от фондация "Карнеги Европа" вижда в тези развития отражението на международно-политическите промени на Балканите. "Избирането на Тръмп и многото кризи в ЕС създадоха несигурност у мнозина на Балканите, а у някои дори се пробуди надеждата за възраждане на национализма, досега смятан за изчезнал", изтъква Лене.

САЩ се отдръпват?

Една нова ера в геополитиката може да предизвика война на Балканите, опасява се Ненад Закошек. "При положение, че при новия президент Тръмп американците се отдръпват, а от друга страна ЕС е зает със собствените си проблеми, Балканите остават сами със себе си. Актуалните тенденции могат да се засилят", посочва Закошек.

Mauer in Mitrovica wird eingerissen
Стената в Митровица беше съборена, разделението обаче си оставаСнимка: Reuters/H. Reka

Не бива да се забравя, че и други актьори - Русия например - могат да се намесят. Авторитарната система ще позволи на Москва да си подбере подходящите за нея партньори.

"На местно равнище има сили, които не биха се поколебали евентуално да променят границите със сила. И ако получат подкрепа отвън, било то във вид на оръжие или на дипломатическа помощ, редица нерешени въпроси биха могли да доведат до въоръжен конфликт", предупреждава експертът. "Да вземем например конфликта между Косово и Сърбия или напреженията в Босна и Херцеговина, където опасността от война е реална", смята Закошек.

Според Щефан Лене, американците едва ли ще се отдръпнат от Балканите. По-скоро те ще продължат досегашната си политика в региона, защото евентуалната нова териториална организация там не е тема, която вълнува администрацията на Тръмп. "Американците си имат други грижи. Една нова политика на промяна на границите изисква изключително интензивен ангажимент, какъвто на този етап не може да се очаква от САЩ", казва Лене.

Сами не могат да си решат проблемите

Опасността от ескалация той вижда по-скоро в спиралата на нарастващите националистически провокации на Балканите. "Разумните политици, партии и гражданското общество трябва незабавно и последователно да осъждат подобни развития. Те могат да разчитат на подкрепата на една значителна част от населението", посочва експертът. Според него, тъкмо сега е моментът да се направят по-нататъшни недвусмислени стъпки към помирението и разбирателството, независимо от етническите и национални граници.

Банална истина е, че без помощта на ЕС и САЩ обаче това едва ли ще е възможно.