Из занданите на Асад

Когато завършил следването си по медицина, Мохамед Гоузи напуснал родния си град Алепо и се отправил към Германия - без да подозира, че предприема съдбоносна крачка към нещо ново. Там той първо работил като хирург в няколко различни болници, а по-късно отворил клиника във Вупертал и прибрал при себе си шестте си деца от Сирия. Междувременно три от тях следват в Германия медицина, един от синовете му е адвокат, друг е на отговорна позиция в една банка, а най-малкият син е поел по пътя на науката.

По време на войните в бивша Югославия през 1990-те години, Мохамед Гоузи заминал за Босна, за да оказва медицинска помощ на жертвите. Неговият син Шахид разказва, че баща му винаги е бил лекар по призвание.

Като всеки мигрант, и Мохамед Гоузи изпитвал носталгия по старата си родина. Затова през 2012 той решил да се върне в Сирия, за да се види с роднини и с приятели от детството. В Алепо основал клиника, там се оженил и повторно. През юни същата година обаче той бил задържан от сирийските служби за сигурност и отвлечен на неизвестно място.

Невинните затворници на режима

Според преценки на различни правозащитни организации, в страната има над 100 000 задържани или безследно изчезнали хора. Известният сирийски адвокат Михел Шамас предполага, че броят им е дори още по-висок. Според него, съдбата на онези, които се намират в затворите на сирийския режим, е най-трагична. Същевременно правителството на Асад се опитва да прикрие истината и говори само за 50 000 затворници. Въоръжената сирийска опозиция също задържа хора и масово нарушава човешките им права. Шамас предполага, че в нейните ръце са и други около 2000 души, чиято съдба е неясна. Има и трета група – на хора, които са изчезнали безследно по време на въоръжени действия или са били отвлечени направо от улицата.

Правозащитната организация Human Rights Watch (HRW) документира издевателствата над задържани. За тази цел тя си служи със снимки на изтезавани затворници, които й биват изпращани. За правозащитниците това е неоспоримо доказателство, че в затворите на режима се нарушават правилата на хуманността. Организацията Amnesty International също документира съдбите на изчезнали сирийски граждани. Според нея, правителството отвлича хора с опозиционни убеждения, за да сплашва недоволните от режима.

"Тази системна практика на отвличания е хладнокръвно пресметната атака срещу цивилното население на Сирия, с цел да се сее терор и всеки опит за съпротива да се задушава още в зародиш. Това са престъпления срещу човечността", казва Филип Лутерот от Amnesty International, директор на програмата за Средния Изток и Северна Африка.

Режимът не просто отвлича хора. Някои от членовете му се опитват и да извличат печалби от страданието на семействата. Срещу огромни суми те им предлагат да издадат мястото, на което се намират близките им. Впоследствие обаче се оказва, че всички информации са измамни. Така престъпници и хора от режима на Асад "търгуват с човешките чувства", казва Михел Шамас.

150 000 долара за фалшиви информации

Според Amnesty International, междувременно има цяла мрежа от хора, които "продават" на близките на отвлечените информации за местонахождението им и за това дали все още са живи или не. Сумите варират между няколкостотин и няколко десетки хиляди долара. "Един мъж, чиито трима братя били отвлечени през 2012, платил общо 150 000 долара за подобни информации, но те се оказали измамни. Сега мъжът се опитва да връща дълговете си, работейки в Турция", отбелязват от Amnesty International.

Синът на Мохамед Гоузи – Амар – казва, че и той получил съответна "оферта": срещу 50 000 долара му било обещано да получи информации за изчезналия си баща. По съвет на експерти и роднини обаче той отхвърлил предложението, добре знаейки как завършват всички подобни изнудвания.

Според Михел Шамас, предложенията за предоставяне на информации обикновено се правят от представители на сирийските служби за сигурност. В Сирия адвокатът е защитавал правата на редица политически затворници. Амар Гоузи междувременно се е обърнал до германското външно министерство с молба за помощ. "Обясних, че баща ми е германски гражданин, поради което германските власти са длъжни да предприемат разследване на случая. Досега обаче няма никакъв резултат. Амар Гоузи е решен да тръгне и сам да издирва баща си. Той още живее с надеждата, че ще успее да го намери жив.