Изкушението инфлация

Държавата се нуждае от пари. Емисионната банка ги печата. Колкото повече пари се пускат в обращение, толкова повече намалява тяхната стойност. Възниква инфлация. "Най-ужасният пример за инфлация е от 20-те години на миналия век, става дума за Ваймарската република ", казва Майкъл Бордо от университета Рутджърс в Канада. За да изплаща военните репарации, Ваймарската република пуска в обращение огромен брой пари. Стига се до хиперинфлация. Други страни имат по-добър късмет в справянето с инфлацията. След Втората световна война например САЩ успяват да намалят държавните дългове от 120 на 35% чрез комбинацията от силен икономически растеж и висока инфлация.

Ефективно средство за освобождаване от дългове

Как по-точно инфлацията се отразява на държавното задлъжняване? "Инфлацията е чисто и просто средство за преразпределяне", казва Кай Конрад, директор на института "Макс Планк". "Когато парите се обезценяват чрез инфлацията, държавата забогатява, защото се освобождава от част от дълговете си; само че онези, които притежават ценни книжа с твърда лихва, обедняват", обяснява Конрад.

Колкото повече чуждестранни кредитори са в играта, толкова по-привлекателна за държавата става и възможността да се освободи от дълговете си чрез инфлация. Защото тези кредитори така или иначе не могат да свалят правителството. Инфлацията е изключително доходоносна за държавата, казва Конрад. Освен че се освобождава от част от дълговете си, чрез инфлацията държавата може да забогатее и допълнително, твърди директорът на "Макс Планк".

Как държавата извлича полза от инфлацията

Едно от средствата за прибиране на повече пари от държавата чрез инфлация е облагането с данъци на фиктивни печалби. Кай Конрад дава следния пример: предприемач закупува имот за сто парични единици. Реалната стойност на имота може и да не надхвърля тази стойност, само че след 20 години този имот ще бъде закупен, да кажем, срещу 250 парични единици, защото инфлацията е повишила стойността му. Това е фиктивна печалба от 150 парични единици, в която държавата естествено има дял. "Колкото по-голяма е инфлацията, толкова по-висока е и фиктивната печалба", констатира експертът.

При толкова много стимули задлъжнелите държави наистина трябва да са глупави, за да не се възползват от инфлацията. А предпоставките за нея вече са създадени от световните емисионни банки. Като тръгнем от т американския Федерален резерв, минем през Европейската централна банка и стигнем до Японската банка - всички емисионни банки са отприщили паричните бентове. Засега в обращение са пуснати малка част от тези пари, но ако икономиката отново потръгне, очакванията за инфлация бързо могат да скочат нагоре.

Главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер предвижда, че през следващите десет години средната инфлация в еврозоната ще е между 3% и 4%.

Автор: Ж. Данхонг, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева