Измислица ли са оплакванията на бежанците?

Списание "Шпигел" разказва в обширна публикация за съдбата на младата сирийска двойка Нурхан Мохамед и Руни Хадж Хамо. Подобно на хиляди други свои сънародници, бягащи от войната в Сирия, и те се добрали до ЕС, преминавайки турско-българската граница.

Пред репортерите на "Шпигел" Нурхан описва преживяванията си в бежанския лагер край Елхово. Условията там били катастрофални, по-лоши, отколкото в затвор. Помещенията били препълнени докрай, затова голяма част от подслонените там хора били принудени да спят в палатки. От тръбите на отоплението се стичали нечистотии, коридорите миришели на урина, децата плачели от глад. Нурхан разказва и друго: че по това време била бременна, но нямала възможност да отиде на лекарски преглед, тъй като местната охрана ѝ забранила да напуска лагера.

"По-скоро бих умряла, отколкото да се върна в България"

По-нататък германското списание обръща внимание на обстоятелството, че голяма част от бежанците, попаднали в България, изобщо не успяват да получат място в центровете за настаняване - много мигранти от африканските държави били принудени да живеят на улицата. В репортажа на "Шпигел" се разказва за една съборетина в покрайнините на София, саркастично наричана от бежанците "Риц". Подът ѝ е покрит с боклуци, труп на разлагащо се куче разнася смрад наоколо. Бежанците използват бараката като подслон през нощта: "Който спи в "Риц", отдавна се е разделил с човешкото си достойнство", казва един бежанец от Уганда. Предполага се, че към момента в София има няколкостотин бежанци, които са принудени да живеят на улицата.

След няколкомесечен престой, Нурхан Мохамед и съпругът ѝ Руни Хадж Хамо били пуснати от лагера, а българските власти им дали статут на бежанци. Но за разлика от Германия, където признатите бежанци получават финансова помощ от държавата, в България рядко може да се разчита на такава подкрепа. Така семейната двойка на практика се оказала на улицата - без средства, без познания по български, без изгледи за намиране на работа. В продължение на две седмици се издържали от парите, които им изпращали сирийски роднини, после решили да бягат към Германия. Успели да осъществят това начинание, но сега Германия иска да ги върне обратно в България, тъй като са влезли на територията на ЕС именно през тази държава. "По-скоро бих умряла, отколкото да се върна в България", казва Нурхан Мохамед.

България е видимо затруднена да се грижи за кандидатите за политическо убежище, посочва по-нататък сп. "Шпигел" и цитира критики на правозащитната организация Human Rights Watch, според която страната не успява да изпълни дори минималните международни стандарти. Друга правозащитна организация - Pro Asyl, предупреждава на свой ред, че бежанците, попаднали в България, често стават обект на издевателства и унижения, а Върховният комисариат за бежанците към ООН описва положението на мигрантите в граничните региони на България и Турция като "крайно обезпокоително".

От Комисариата критикуват също така, че по българо-турската граница редовно имало случаи на насилствени връщания на хора обратно на турска територия. Списание “Шпигел” дава думата на директора на полицията в Елхово Георги Калайджиев, който отрича да е имало подобни акции. Оплакванията на бежанците той нарича “измислица” и казва, че граничната стена към Турция има единствено за цел да гарантира сигурността: “Ние защитаваме Европа от криминални престъпници”, добавя Калайджиев.

"Сякаш се бях върнал в сирийската война"

В същото време един сирийски бежанец разказва, че български граничари насъскали кучетата си срещу него, след което дори стреляли: “Чувствах се така, сякаш се бях върнал в сирийската война”, казва той. Негов приятел пък твърди, че е бил ограбен и бит от български полицаи. Двамата бежанци не могат да докажат обвиненията си, но описанията им се покриват с онова, което пише в докладите на Human Rights Watch и Pro Asyl.

Заради всичко това организации, подпомагащи бежанците, апелират към германското правителство да прекрати връщането на бежанци в България, а говорителката на Зелените в Бундестага Луизе Амтсберг заяви, че Германия не бива да прехвърля на България своята отговорност към хората, които търсят убежище.

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отбелязва на свой ред, че България се чувства изоставена от ЕС. Според изданието, правителството в София се опасява, че драмата на давещите се в Средиземно море бежанци може да пренасочи интереса на медиите и на европейската агенция “Фронтекс” само към този регион, за сметка на други важни гранични участъци, като например този между България и Турция. Германското издание цитира в тази връзка министър Бъчварова, според която България се нуждае от по-засилено присъствие на “Фронтекс”, от повече гранични патрули, както и от техника, необходима за подсигуряването на външната граница.