Израел - обречен на самота

И за слепците вече е видно, че Израел губи подкрепа. Днес еврейската държава изглежда затънала в такава международна изолация, в каквато никога преди това не е изпадала. Затова и критичният наблюдатели би си задал веднага въпроса: Слепи ли са израелците? Не виждат ли, че техните политици ги вкарват във все по-дълбока международна изолация? А самите израелски политици не разбират ли какво всъщност вършат?

Изолацията като съдба

Който обаче познава по-добре израелците, знае и отговорите на тези въпроси. В случая въобще не става дума за някаква слепота, а за дълбоко вкоренени убеждения и поведение, чийто корени откриваме в Библията. Четвъртата книга на Мойсей, глава 23-та съдържа ключът: "Израелтяните са народ, неразбиран от другите и живеещ обособено от тях". Съвременният прочит на този староеврейски текст пък гласи: "...един народ, съществуващ отделно, който по никой начин не се съобразява с неевреите."

Излиза, че изолацията е съдба за Израел. Независимо от неговото поведение. Изолацията е непроменлива даденост, която не се влияе включително от грешните решения на израелските политици. Нещо повече дори - твърдолинейните привърженици на този тип израелско поведение даже приветстват увеличаващата се изолация на страната. Защото тази изолация ги отдалечава от възможността за доброволен отказ от територия като условие за постигането на мир с палестинците и затвърждава убеждението, че мирното решение на конфликта не е нищо повече от илюзия. Тезата за изолацията като съдба на еврейския народ защитава разпалено и външният министър Авигдор Либерман. Най-малкото за да се брани от обвинения, че той има лична заслуга за изпадането на Израел във все по-дълбока международна изолация.

Обкръжен от врагове

Не са забравени тирадите на Либерман срещу Египет по времето на Хосни Мубарак, неговата заповед до служителите на външното ведомство да не обсъждат палестинския въпрос, тъй като мирът бил една голяма илюзия. Не са забравени и действията на заместника на Либерман, който направи много успешен опит да обиди турския посланик публично, не е забравена заканата му към палестинците, че ако обявят независимост, това ще бъде свързано с тежки последици за тях. Какво точно имат предвид двамата шефове на израелската дипломация, това отдавна разкриха в прав текст израелски депутати от управляващата коалиция - анексирането на земите, върху които има изградени еврейски селища, а защо не и на целия Западен бряг?!

И сякаш тази изолация не е и без друго чудовищна, сега израелските политици се обръщат и срещу съседна Йордания, с която имат мирно споразумение от 17 години. В техните очи Йордания е същинската палестинска държава, в която всеки момент живеещите там палестинци могат да съборят режима и да установят свое управление. Така Израел се оказва обкръжен от всички страни от врагове. Тази изтъркана фраза се възприема от израелците като безспорна истина, използвана от тях като алиби за пословичната израелска безкомпромисност.