Икономическа лудост? Още по-лошо дори.

„Икономическа лудост" - няма нужда от кой знае колко размишления, за да наречем именно по този начин последната ескалация, до която доведоха митническите атаки на Доналд Тръмп срещу Китай. Достатъчно е да прочетем съобщението на Белия дом за новото повишаване на митата за китайския внос. „Надявам се, че тази търговска ситуация скоро ще бъде решена - от мен самия и от китайския президент Си", заявява Тръмп в ролята си на пръв световен икономист. И добавя, че изпитвал към китайския си колега „голям респект и симпатия".

Същината на проблема

В тези налудничави изречения ясно като под микроскоп се вижда същината на проблема. Положението може да е колкото си ще комплексно, може да има какви ли не проблеми, водещи към криза, в продължение на десетилетия може да е била градена международна конструкция с участието на всевъзможни интернационални институции, която да се противопостави на подобни проблеми и кризи, но ето, че всичко това е за боклука - bullshit! Едно яко мъжко приятелство ще оправи нещата, ако ще да се срине целият свят.

Но нека внимателно да огледаме тази „икономическа лудост", както Матс Харбърн, председател на Търговската камара на ЕС в Китай, нарича новото американско повишаване на митата срещу Китай. Дори ако Тръмп извади и последното си оръжие и реши да наложи мита от 25% върху целия внос от Китай, ръстът на китайската икономика ще спадне едва с 0,3, максимум 0,5 процента. През последните години китайското стопанство растеше с по 6-7%, тъй че щетите, които биха нанесли митата, ще бъдат осезаеми, но не и опасни. Особено пък като имаме предвид, че Китай планира дългосрочно. Типичен пример е проектът за така наречения „Нов път на коприната", който също е елемент от големия план на страната да се завърне в центъра на света, тоест - там, където ѝ е мястото, според китайския мироглед. Скоростта, с която се осъществява този план, е направо зашеметяваща. Тъй че мускулите, които показва Вашингтон, едва ли ще бъдат някакво препятствие.

Китай притежава американски държавни ценни книжа на стойност повече от един трилион долара. Общият дълг на САЩ към Китай навярно е още по-висок - говори се за 1,2 трилиона долара. Да, Китай едва ли ще използва този дълг като оръжие, защото книжата бързо ще се обезценят и Черният Петър ще остане у китайците. Независимо от това обаче пакетът с американски ценни книжа служи на Пекин като застраховка, макар че Китай няма как да отговори на САЩ със същата монета: Тръмп може да наложи наказателни мита върху целия китайски внос, възлизащ на 505 милиарда долара, докато американският износ за Китай възлиза едва на 130 милиарда евро.

Всичко това не става с каубойски похвати

Да не забравяме и още нещо: китайската държава е еднопартийна диктатура. И икономическите субекти както от Европа, така и от останалата част на света, не могат да разчитат на равноправие на китайския пазар. Затова Европа би следвало да полага усилия да насърчава все още липсващите реформи в Китай. Този път е дълъг и труден. И може да бъде застлан единствено с международно утвърдени правила, включително и в рамките на СТО. Част от усилията трябва да бъдат насочени и към предпазливото насърчаване на онези сили вътре в Китай, които се застъпват за вътрешна демокрация и за икономическа свобода.

А всичко това не става с каубойски похвати. Търговската война само ще отнеме жизнено пространство на реформаторите в Китай. Всъщност, тъкмо този факт е същинската загуба, която ще претърпи Китай. Загуба, която ще усетят и европейците. Освен ако Европа не съумее да извлече политически капитал от цялата тази „икономическа лудост".

Странични икономически щети ще има колкото щеш. Те ще засегнат и държавите с нестабилни икономики в преход, над които тъй или иначе вече се вихрят стопански бури. Ако наистина се стигне до същинска търговска война между Тръмп и китайското ръководство, тогава ще възникне и силен натиск за повишаване на курса на долара, прогнозират икономистите от германския институт „Ифо". А високият курс на долара много ще навреди на споменатите икономики в преход. Да не говорим за държави като Аржентина и Турция, за които това може да се окаже дори въпрос на оцеляване.

За самите Съединени щати навярно важат думите на Сюзън Шваб, някогашната пълномощника по търговията на президента Джордж У. Буш: „Който се преструва, че въвеждането на мита няма да навреди на икономиката на САЩ, сам се прави на глупак". Но главният икономист на САЩ Доналд Тръмп може би смята, че и с тази роля ще се справи великолепно.