Икономическото чудо на Ердоган: на глинени крака

Мурат Актепе се движи предпазвиво с подноса, гледа да не разлее чашите с чай. От четири месеца насам той работи като сервитьор в едно кафене в истанбулския квартал Галата. Никога не е преполагал, че ще трябва да обслужва други клиенти. До лятото Актепе е бил собственик на малък хотел. Но кризата го удря много лошо. Той е принуден да обяви фалит и да продаде хотела. „Много е тежко да пропаднеш по този начин. Струва ми се, че между предишния и сегашния ми живот има цели светове“, споделя Актепе. Казва че е загубил самочувствието и гордостта си. „В моя хотел идваха гости предимно от Европа. От две години насам обаче не беше идвал почти нито един европеец. И по едно време започнах да отчитам само загуби“, разказва Актепе.

Несигурността вреди на икономиката

Подобно е положението и на много други турски бизнесмени. Междувременно човек може да види как и по главната търговска улица на Истанбул животът замира. Все повече магазини затварят. По витрините са залепени плакати: „ Дава се под наем!“.  Само големите търговски вериги и модни къщи все още оцеляват. Един от основните проблеми е ширещата се несигурност, казва икономистът Атила Йезиладъ. „На хората им дойде до гуша от извънредното положение. Те отлагат все повече намеренията си за инвестиции“, казва той.  Турция въведе извънредно положение през юли 2016 година след неуспешния опит за преврат, за който турското правителство обвинява живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен.

Оттогава насам отношенията на Турция със САЩ и Европа се обтегнаха. Инвеститорите избягват Турция. Допълнително напрежение внася и един голям съдебен процес за нелегални сделки между Турция и Иран. По делото в Ню Йорк беше осъден турски банкер. Много турски банки са застрашени от огромни парични глоби. „Партията на справедливостта и развитието (ПСР) навремето беше партия на надеждите за много хора. Тя им предлагаше визия и за икономическото бъдеще на страната. Сега стана партия на страха. Страхът от Запада, страхът ог движението Гюлен и от Кюрдската работническа партия (ПКК) обединява нейните избиратели. А това не вещае нищо добро за напредъка на страната“, казва Атила Йезиладъ.

Лирата пада, недоволството расте

Инфлацията в Турция достигна най-високото си ниво от 14 години насам. Турската лира губи от стойността си, въпреки че турската Централна банка наскоро вдигна лихвите. Междувременно едно евро се разменя за 4,60 турски лири. Само преди една година обменният курс беше 1 към 3,70. Икономическата ситуация предизвиква и все по-голямо недоволство сред много турци. "Преди известно време можехме да си купим хляб за половин лира, а сега плащаме две лири отгоре“, оплаква се един минувач. „С всеки изминал ден имаме все по-малко пари в джоба, защото политиците години наред правеха грешки. И накрая обикновените хора ще плащат сметката“, казва друг. „Аз съм пенсионер, но въпреки това се налага да продължавам да работя, за да свържа двата края“, казва един възрастен мъж. А млада майка допълва: „По-рано често ходехме на ресторант. Сега обаче не можем да си позволим този лукс“.

Внушителни цифри без покритие

Според официалните данни, турската икономика са развива много добре. Недоволството сред народа обаче расте. Във финансовия център на Истанбул се строят небостъргачи с държавни инвестиции. Поради девалвацията на турската лира се е увеличил и износът. Стопанският ръст е нараснал до 11,1 процента през третото тримесечие на 2017 година в сравнение със същия период на миналата година. Това съобщи наскоро турската статистическа служба. Президентът Ердоган говори за икономически ръст от седем процента за цялата година. Почти нито една страна в ЕС не може да се похвали с такива показатели. „Силната икономика има нужда от силна държава. Нашата икономика расте въпреки всички проблеми и целта ни е Турция да се нареди сред десетте най-големи световни икономики“, заяви турският президент през ноември пред търговската камара в Анкара.

Атила Йезиладъ се отнася твърде скептично към такива бомбастични изявления. „Турската икономика се развива по-добре, отколкото през 2016 година. Но далеч не така добре, както се опитват да ни внушат статиките“, казва той. Според него турското икономическо чудо е на глинени крака. „Да, ние отбелязваме бум в строителството. Сами виждате колко много небостъргачи се строят.  Но това са мъртви инвестиции. Те не повишават производителността и не са дългосрочни“, казва икономистът.

Мъртви инвестиции и планина от дългове

Според него, държавата трябва спешно да ограничи икономическия ръст и вместо това да овладее инфлацията и външните дългове. През есента министерството на финансите съобщи, че външният дълг на Турция съставлява повече от половината от БВП на страната. А това е най-високото му ниво от 2003 година насам. „Навремето имах голямо доверие в турската икономика. В страната цареше оптимизъм. Сега обаче много хора не смеят да започнат бизнес. Те се страхуват, че ще загубят парите си. И докато хората се страхуват, икономиката няма да са възстанови“, казва бившият хотелиер Мурат Актепе. Той споделя, че след смяната си в кафенето често минава покрай хотела, който доскоро е бил негов. Мурат Актепе обаче се е разделил с надеждата, че скоро ще може да го откупи обратно.