Имаше ли Плевнелиев друг ход?

20 май не е в края на месец юни. Росен Плевнелиев беше обещал да обяви чак в средата на лятото решението си дали ще се кандидатира за втори мандат. Президентът избърза с шест седмици и даде отговор на един от ключовите политически въпроси на годината: няма да участва в изборите. Само седмица по-рано Плевнелиев подробно обясни в „Панорама“ по БНТ защо не бърза със съобщението и остави впечатление, че много повече коментира въпроса „Кога?“, отколкото въпроса „Дали?“ Какво се е случило в тази една седмица, за да промени президентът плановете си?

Ако човек слуша повечето играчи на българската парламентарна сцена или чете коментарите в издания от орбитата на Делян Пеевски, ще научи, че лидерът на ДСБ Радан Кънев е принудил Плевнелиев да се откаже с призива си всички десноцентристки партии да го подкрепят за втори мандат, без обаче да е обсъдил това с него. Ходът на Кънев бе безспорно неразбираем и неубедителен за публиката. Много хора нарекоха това евтина интрига, но е несериозно да приемем, че някаква интрига – евтина или скъпа, може да промени позицията на президента Росен Плевнелиев.

Какво тогава се е случило?

Пред очите на всички партията, която издигна Плевнелиев за президент, демонстрира отношението си към него. Отхвърли на инат наложеното от него вето на Изборния кодекс, въпреки че преди това премиерът Бойко Борисов се съгласи с мотивите му. Репликите на Цветан Цветанов за това какъв кандидат търси ГЕРБ и че Плевнелиев евентуално също можело да бъде обсъден, направиха знака още по-ясен: ГЕРБ не иска да издигне отново Росен Плевнелиев. Твърде вероятно е процесът на предаване на посланието да не се е ограничил до публичните знаци и да е имало откровен разговор на живо.

Очевидно е нежеланието на ГЕРБ отново да застане зад Плевнелиев, когото на практика партията направи президент преди пет години. Социологическите проучвания показват ясен тренд на намаляване на подкрепата за президента от малко над 40% в началото на мандата му до 25% днес. Зависимостта на ГЕРБ от крайни популисти и националисти в Народното събрание, все по-острите реплики в отношенията с части от Реформаторския блок и поетият път към ситуационни безпринципни мнозинства в Народното събрание правят много трудно евентуалното постигане на съгласие за общ кандидат-президент. А когато става дума за открито говорещия срещу агресивния и фалшив национализъм президент Росен Плевнелиев, то вероятността за обединение зад него клони (вече - клонеше) към нула.

Защо остана сам?

Росен Плевнелиев е безспорно най-атакуваната политическа фигура от пеевската медийна машина. На пръв поглед причината е лична: още в следобедните часове на онзи 14 юни 2013 година, когато Народното събрание избра Делян Пеевски за председател на ДАНС, Плевнелиев свали доверието си от правителството на БСП и ДПС. После бе един от ярките привърженици на необходимостта от радикална съдебна реформа. Тази част от олигархията никога не му прости това. Президентът остана и единствен говорител на високо политическо равнище на евроатлантическата принадлежност на България. Той единствен наричаше в прав текст неприемливо анексирането на Крим от Русия и припомняше за хибридните рискове, включително и за кибератаките срещу български институции. Антиевропейските и проевразийски кръгове в България също не му простиха това.

В един летен следобед през юни 2013 г. цял площад от гневни граждани е обърна към сградата на президентството и аплодира Росен Плевнелиев заради подкрепата му за протестите срещу Пеевски. Тогава президентът създаде надежди, че може да бъде лице на онази част от обществото, която настоява за най-радикални реформи и безкомпромисност срещу политическото задкулисие и олигархията. Плевнелиев обаче не успя да спечели част от тези хора заради безкритичното говорене по адрес на второто правителство на ГЕРБ, дори и когато същият Пеевски продължаваше да печели обществени поръчки със замах.

Президентът имаше достатъчно мощни противници и недостатъчно спечелени привърженици. Той видимо бе външен на статуквото и много по-приличен на вид от мнозинството от обитателите му. Но това не е достатъчно в политиката. Изправен пред възможността или да изгуби самотно изборите, или да стигне изключително трудно до втори мандат след безпринципни договорки и форсиране на цветановата изборна машина, Росен Плевнелиев направи единствено възможния избор.