Имотът като клопка
8 декември 2009
Отваряш прозорците и пред погледа ти се ширва морето. Красотата и слънцето на Адрия в съчетание с изгодни цени за имоти, които тепърва ще стават привлекателни след приемането на Хърватия в ЕС. Всичко това примамва немалко чужденци. Поне сто хиляди вече са закупили имоти в Хърватия. Четири хиляди от тях са германци. Само че те дори и не подозират за клопките, които ги очакват в страната. Младен Тумашевич, собственик на фирма за недвижими имоти, предупреждава, че повече от една трета от къщите в Хърватия нямат разрешително за строеж и на практика са нелегални:
Купчина камъни вместо имот
"Много е важно да се проверят всички документи, защото често се случва така, че някои къщи са построени легално, но имат, например, един етаж повече или пък са с по-голяма квадратура, което не отговаря на разрешителното за строеж. Купувачите често не забелязват това", казва Младен Тумашевич. И Чаба Митли от Унгария мечтаел за красив апартамент на адриатическото крайбрежие. Заедно с него в строежа на другите апартаменти в общата сграда участвали и германци: "Тук правим барбекю край байсена. Имахме и спортни съоръжения. Всичко беше по най-модерна технология", спомня си Митли, докато показва снимки.
Митли знаел, че купеният от него имот нямал разрешително за строеж, но както му казали, това било напълно нормално за Хърватия. В крайна сметка от мечтания апартамент останала само купчина камъни. Вместо очакваното разрешително, което трябвало да дойде постфактум, властите пратили багери. Пред очите на собствениците били разрушени всички онези сгради, които били построени на по-малко от 70 метра от морето.
Морски блян без happy end
По време на строежа никой от техническите контрольори не обелил и дума за това, че има забрана за строеж в такава близост до морето, твърди Митли. Заведеното от него и останалите собственици на разрушените апартаменти дело ще се точи с години.
Основната грешка на чужденците, които купуват имоти в Хърватия, е, че се доверяват напълно на дадените им документи. Нотариусите в Хърватия, например, удостоверяват само истинността на подписите, но не и на зададените в документите данни. Някои купувачи научават това едва след като са платили исканата им сума.