Истанбулски изкушения

Тангьор Тан е антрополог по културата на хранене. Той е най-важният сътрудник на реномирания истанбулски готвач Мехмет Гюрс, наричан "турският Джейми Оливър". Задачата на Тан е да търси редки подправки из Турция и съседните страни. В по-голямата част от времето той е на път, изминава хиляди километри из Турция, Армения, Сирия, Иран, Ирак, Гърция и България. Той пътува, за да опитва местните специалитети, посещава никому неизвестни селца, събира рецепти и подправки и ги носи със себе си в Истанбул.

Започнете с "кокореци"

Тан е един от най-добрите познавачи на "кулинарния Истанбул". На новаците в тази сфера той препоръчва специален план. Номер едно в него е "кокореци". Това е вид дюнер с агнешко месо. "Убеден съм, че без това ястие животът е невъзможен", казва Тан и обяснява колко различни варианти има то - с домати, лук, сол, пипер и люта чушка. Има и измирски вариант - с малко сол и кимион. Както се установява при дегустацията - вариантът с доматите е много добър избор, продавачът може само да бъде поздравен. За съжаление обаче той говори само турски.

Продължаваме към бреговете на Босфора - навсякъде нещо се пържи и вари, нещо цвърчи и ухае. На една червено-златиста количка са изложени препечени царевици, кестени и гевреци със сусам, предлага се и чай. Отправяме се с ферибота към азиатската част и пазара Кадъкьой. "Това е най-пъстрият базар в града", казва Тангьор Тан и допълва: "Там можеш да пробваш каквото си искаш. Ако ти предложат чай, приеми го, но имай предвид, че след него ще ти се натрапват още повече."

Из уличките на пазара се разнасят най-различни аромати - на риба, на прясно изцедени плодове. Натъкваш се на планини от зеленчуци и препълнени с ядки кошници. В кафенетата се пие турски чай, в баровете - турска бира. Едно от известните заведения на пазара е "Чия", чиято оригинална кухня Тан цени високо. Обзавеждането е скромно, но храната е сензационна. По стените висят вестникарски статии и награди от цял свят, поднасяните ястия са от всички краища на Турция. Най-добрият избор са мезетата - така може да се хапне по малко от многото деликатеси.

Не пропускайте и "Куп грие"

За десерт пък е най-подходяща сладкарницата, разположена съвсем наблизо - тя е една от най-старите в Истанбул. Заведението се нарича "Байлан", а това, което непременно трябва да се опита, е "Куп грие" - сладолед с карамел, орехи и сметана. "Местенца като тези са запазили душата си", казва Тан и допълва: "Те придават на града неговия вкус."

Връщаме се в другата част на метрополията. В една от по-спокойните уличи на квартал Бейоглу се намира "Манда батмаз" - миниатюрен център на турските традиции. Там всичко изглежда мъничко - помещението, масите и пейките, но подхожда идеално за едно кафе например, преди походът да приключи в ресторант "Милка", който се намира на 18-ия етаж на един хотел. "Милка" е с особено големи претенции. За предястие там се предлагат чипсове от сардини, след което агнешки филета със захарен сос, захаросани кайсии и картофено пюре с горчица, а за финал - топла ягодова супа с ванилов сладолед и един трюфел.

АГ, ДПА, ФАЦ, СХА, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева