Weit mehr als schopska Salat

Когато двама българи се срещнат на улицата случайно, те обсъждат финансовата криза, ругаят мафията и евентуално може да си поговорят за любовните си проблеми. Накрая обаче непременно ще споделят за следващото ястие, което възнамеряват да сготвят. И днес българските баби не питат как сте. Те се осведомяват първо какво сте яли, а за останалото се досещат сами. Яденето означава благосъстояние на духа. Желателно е обаче то да бъде приготвено вкъщи, защото в българските ресторанти може и да не намерите точно онова, което ви се хапва.

Уют сред кича

Има обаче и изключения като "Ресторантът на Лена", който се намира на Гросберенщрасе 97 в Потсдам. Още с влизането в ресторанта долавяме уханието, идващо от кухнята, което ни напомня за оживени семейни събирания и уютни летни вечери. Заведението напомня малко за България преди кризата, когато в ресторантите свиреха оркестри на живо и на дансинга гостите се хващаха на хорото. Дори и електрическата камина и сребърните пайети по стените излъчват повече уют, отколкото човек може де си представи при толкова много кич. От тонколоните се носят български шлагери. Човек лесно може да го обземе носталгия...

Но преди всичко сме гладни. "В България всичко става много бавно", предупреждава ни домакинът. Ние искаме да поръчаме шопска салата и мавруд - най-българското вино според нас. "Не, не, не", отговаря той. Скръства ръце на пояса на народната носия, с която е облечен, накланя глава и иска да знае как ще изглежда по-нататъшната поръчка. За да не се заситим преждевременно и всичко да е както трябва. Докато стои в очакване пред нашата маса, той изглежда като Бай Ганьо, българският еквивалент на храбрия войник Швейк.

Кулинарни трикове и образователна програма

Объркани сме. Не можем да се решим. Сменяме менюто с месни ястия с вегетарианското и обратно. И за виното вече не сме толкова сигурни. Домакинът слага четири шишета на масата. За дегустация. След около десет минути обсъждане всичко си идва на мястото. Поръчваме шопска салата и мавруд. От ястията - капама в гювече и татарски кюфтета. Домакинът е доволен. Тайната на истинската шопска салата са доматите, които имат вкус на домати и краставиците, които имат вкус на краставици. Овчето сирене е настъргано обилно отгоре, така че зеленчуците почти не се виждат.

Тъй като през този сезон доматите и краставиците имат повече вкус на пластмаса, Лена прилага един трик - поръсва салатата с много чубрица. Може би това не е оригиналът на шопската салата, но е много вкусно. Към шопската салата тя предлага и салата от бял боб и пасирани домати. С много лук, естествено.

За собствениците на ресторанта е важно всяко посещение. Капамата не предлага непременно вкусова експлозия, но има приятен послевкус. Доволни сме и поръчваме десерт. Не ни остава никакво време да обсъдим някои важни неща, защото докато ни обслужва, домакинът през цялото време ни въвежда в историята и географията на България. Обяснява ни и начина на приготовление на ястията. Ние му се доверяваме изцяло и му разрешаваме сам до избере десерта - някакъв специалитет от сладолед. В края на вечерта сме напълно сигурни, че ще дойдем пак.