Историята на един политически аборт

Корумпирания, брутален и безскрупулен диктатор - него искаше да свали водената от Съединените щати коалиция, която навлезе в Ирак преди десет години. И успя. Саддам Хюсеин беше заловен през септември 2003-та, а три години по-късно беше обесен. Но оттогава до днес като че ли не са настъпили много промени - междувременно отново се говори за деспотично управление, за преследване на политическите противници, за дискриминация. Само дето деспотът е друг - Нури ал Малики, премиерът на Ирак.

На 1 май 2003-та, само шест седмици след началото на войната, американският президент Джордж Буш обяви: "Мисията е изпълнена". Това, за което положително си е давал сметка, но очевидно не е искал да изрече, е, че най-трудната част от мисията започва едва след свалянето на режима. Властта на Саддам в Ирак продължи общо 24 години. Той самият се определяше като легитимен наследник на вавилонските царе и управляваше с подкрепата на своите единоверци, мюсюлманите-сунити. Огромното шиитско мнозинство беше подложено на гонения и арести. Същото се отнасяше и до кюрдите - Саддам дори използва отровен газ за потушаването на един народен бунт.

Възмездие за стари грехове

Затова шиитите посрещат падането на Саддам от власт с възторг. За тях то е нещо като справедливо възмездие за всички страдания, причинени им от режима. То им открива и шанс да се включат в управлението на страната. Кюрдите пък се надяват да си върнат богатите на нефт северни райони на страната. Само сунитите, които по времето на Саддам се ползват с привилгии, се оказват губещи от смяната на властта. Постепенно те започват да се осъзнават като жертви на омразния външен агресор. А всичко това създава крайно експлозивна ситуация в една твърде шарена в етническо отношение страна.

Окупационните войски, на свой ред, допускат доста грешки. В продължение на месеци те наблюдават безучастно саморазправата на шиитите със сунитите, както и подялбата на държавата на три части по етнически признак. Цялата страна е обхваната от насилие и кръвопролития, в които участват всички: поддръжниците на Саддам, бойците на Ал Кайда, противниците на американската окупация. Ежедневният терор в Ирак намаля едва през 2007 година, когато САЩ увеличиха военното си присъствие.

Нова диктатура

Но през декември 2011-та от страната си замина и последният американски войник - и напрежението започна осезаемо да нараства. Още повече, че икономиката на Ирак е в разруха. Безработицата е висока, токът спира постоянно, нефтодобивът е значително намалял. А и политическата ситуация стагнира. Все повече се затвърждава усещането, че Нури ал Малики се е превърнал в нов Саддам. Всички ключови министерства са под негов контрол.

След като сунитите бяха изтикани от всички възлови позиции на властта, целият апарат за сигурност в държавата попадна в ръцете на шиитите. А Малики го използва за целите си, както намери за добре. Това стана още по-лесно, откакто иракският президент Талабани замина за чужбина, където се възстановява след тежък инсулт. Междувременно най-голямата провинция в страната - Анбар - се е превърнала в център на демонстрациите срещу премиера Малики. Протестиращите нерядко размахват и червено-бяло-черните знаменца с трите зелени звезди, символизиращи сваления режим на Саддам Хюсеин.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова; Редактор: Б. Узунова