Италиански мераци

Италианските политици се надпреварват в преувеличенията си. Премиерът Берлускони говори за "човешко цунами", заливащо плажовете на страната, а вътрешният министър Марони за "преселение с библейски размери". Италианското правителство раздухва паника, която не е от полза нито за Италия, нито за ЕС. Бежанците от Тунис и Либия, чиито брой се изчислява на около 23 000 души, все още са в рамкита на това, което една страна като Италия може спокойно да понесе. Още повече, че става дума най-вече за икономически бежанци, от които очевидно само малка част ще потърсят политическо убежище. Това ще рече, че голяма част от тях може безпрепятствено да бъде върната обратно в родината.

Колелото на напрежението

Но явно Италия не е подготвена за подобни бежански вълни. Или, което е по-лошо, Рим не иска да бъде подготвен за такава ситуация. И ето, че медиите произвеждат кадри с препълнени бежански лагери. Кадри, с които Италия се опитва да упражни натиск върху другите европейски правителства, с надеждата и те да поемат част от бежанската тежест. Но на вчерашната среща на европейските вътрешни министри останалите страни от ЕС категорично попариха тези италиански мераци. Берлускони и Марони обаче са упорити. Те завъртяха с още един оборот колелото на напрежението, като заплашиха да дадат временно право на престой в Шенгенското пространство на повечето бежанци.

Както е известно, в ЕС няма вътрешни граници. Освен това не е тайна, че повечето бежанци нямат намерение да остават в Италия, най-малкото заради езиковата бариера, и искат да продължат пътя си към Франция. Французите обаче отново въведоха граничен контрол, в Германия се обмисля същата стъпка. Дали това не е началото на края на амбициозния проект за Европа без граници?

Ситуацията за всички страни не е чак толкова драматична, както се опитват да я представят италианците. Нито Италия ще потъне след "човешкото цунами", нито пък сегашните бежанци ще отприщят нова вълна. Преминаването към Европа с малки лодки е доста рисковано начинание. Хиляди вече загубиха живота си при опити да достигнат мечтания бряг.

На двуличието трябва да се сложи край!

Какво обаче ни показва този "италиански епизод"? От 16 години насам в ЕС няма вътрешни граници, а съюзът все още е отдалечен на светлинни години от обща миграционна политика. До този момент този факт се кашираше с милиони евро, пълнещи джобовете на диктатори като Бен Али или Кадафи, които в замяна гарантираха, че ще предотвратят масовите бягства в посока Европа. Тези "гаранти на бастиона Европа" сега отпадат от играта. И е крайно време ЕС да сложи край на двуличието - в името на обща и отговорна политика спрямо новите правителства в Северна Африка. В името на обща политика за даване на политическо убежище с общи стандарти и в името на контролирана миграционна политика.