Италия също е болна, но не си го признава

В италианските телевизионни новини има една топ-тема: кризата в Гърция. Журналистите следят зорко също така деликатната ситуация в Португалия и Испания. Финансовото положение в самата Италия обаче остава все на заден план.

"Хората се отчаяха и това е много опасно", казва възрастен италианец, който чете вестника си на миланския площад "Пиаца дей Марканти". Той преподава финанси в университета Бари и рисува мрачка картина на италианското бъдеще:

"Хората живеят ден за ден, политиците също. Те гледат да се справят с това, което предстои утре, но не и с дългосрочните задачи за саниране на бюджета. Медиите не информират достатъчно. Почти никой не знае, на каква опасност сме изложени днес", казва преподавателят от университета в Бари.

Данъчна политика на глинени крака

Според него новините будят безпокойство, защото данъчната политика на Италия се основава на илюзии в икономиката. Ако управляващите в Рим не се откажат от това, ще доведат страната до състоянието, в което се намира Гърция.

Известни финансови и икономически експерти в Италия отхвърлят категорично подобни мрачни прогнози. Сред тях е икономистът Джакомо Вачиаго, според когото Италия не може да бъде сравнявана с Испания и Португалия:

"Италия има по-малък външен дълг в сравнение с тези две страни и италианците инвестират по традиция спестяванията си в местни държавни облигации, с което подпомагат ликвидността на страната си. Това е един вид защита", казва икономистът Вачиаго.

Държавните ценни книжа - последният резерв

Това е вярно, но отчасти. Факт е, че от десетилетия насам италианските семейства инвестират в държавни ценни книжа, които продават само тогава, когато имат спешна нужда от пари. В този смисъл те играят ролята на сигурна банка. След въвеждането на еврото в Италия обаче в търговията с държавни облигации започнаха да се включват и все повече чуждестранни инвеститори.

През последните десет години новите дългове на Италия нараснаха сравнително малко в сравнение с тези на Германия, например. Като цяло обаче Италия носи на плещите си планина от дългове - цели 115% от брутния вътрешен продукт. Маастрихтските критерии поставят в това отношение граница от 60 процента. Ето защо италианският финансов министър Джулио Тремонти се опитва да влее колкото се може повече пари в държавната хазна, спирайки по-големите разходи в социалната сфера. В крайна сметка обещаното по време на предизобрната кампания от Берлускони намаляване на данъците, се оказва невъзможно.

Затягането на коланите е на дневен ред

Според председателя на италианския парламент Джанфранко Фини трябва да се обуздаят държавните разходи. Въпреки това премиерът Берлускони обеща на гърците финансова помощ от пет милиарда евро. Италианците преглътнаха този факт без никакви протести явно водени от мисълта, че и без това имат големи дългове....

"Италия е болна, много болна, но винаги досега, ние италианците сме намирали изход от затрудненото положение. Италия може да оздравее, защото има потенциал за това", казва оптимистично мениджър, разхождащ се по улица с бутици в старата част на Милано. Магазините тук са пълни, хората се наслаждават на хубавото време и явно нямат никакво намерение да си развалят хубавото настроение заради лошите новини, идващи от други средиземноморски държави.