Как България спаси своите роми от концлагерите
30 септември 2021Преди четири години представихте филма си “Весел е циганският живот”. Сега той ще бъде част от програмата на филмовия фестивал CineRoma. Разкажете ми малко за проекта?
Решила съм да покажа един добър пример по времето на Холокоста - примера на България. Как са били запазени българските цигани. България по това време е била съюзник на хитлеристка Германия, но тук не се случва масово избиване.
Направи ми впечатление: защо говорите за “цигани”, а не за “роми”?
Защото в периода, който изследвам, коректното наименование е “цигани”. До 1989-а година във всички документи сме цигани. И когато цигани говорят за “цигани”, това не е обида. А и в последните 30 години в България “ром” започна да се приеме зле от общността.
Да се върнем към филма: как се стига до това България да не изпрати ромите си в концентрационен лагер?
България е можела да спечели дивиденти от пращането на цигани в концлагери. Филмът е сниман и в Хърватия, и в Германия, за да покажем различните примери. Хърватия избива всички цигани на нейна територия. Докато ние не правим това. Напротив, според статистиката има прираст на населението.
Не е много ясно. Започнах да работя по тази тема през 2013-а година заради баба ми. Тя ми каза: “Просто ни смениха имената, покръстиха ни и всичко беше добре”. Стана ми интересно как така. Разбрах в другите страни какво е ставало, но за България не е имало никакви данни, освен че има нула жертви. Започнах да проучвам и разбрах, че никой не е работил по въпроса. Отне ми около 3 години ровене по архиви. Няма официален документ. Моето мнение е, че и преди и сега не е модерно да си спасиш циганите.
Направили са го по възможно най-българския начин. Открай време циганите в България са уседнали. Те са били приятели с българите и самите българи са им казвали: “Я по-добре се покръстете”. Защо е толкова важно покръстването? Защото когато е бил приет Законът за закрила на нацията, той е бил насочен към “иноверни” и “инославни”. Над 90 процента от циганите тогава са били мюсюлмани. Те попадат под Закона за защита на нацията. Намерих доста документи, които създават рестрикции за циганите мохамедани, които работят във всички индустрии тогава, най-вече тютюн, текстил и земеделие. Не са имали право да се пенсионират, уволнявали са ги, не са им давали семейни добавки. Започнали са рестрикциите, но в един момент всичко спира. Вероятно благодарение на това, че са станали християни. Може и други фактори да са допринесли. Направила съм над 200 интервюта с хора, живели по това време. Голяма част от циганите тогава са били нелегални комунисти. Някои от тях смятат, че руснаците са помогнали, друг - че царят се е намесил. Но аз стигам до заключението, че толерантността на народа е основният фактор.
Как се променят нещата за ромската общност след 1944-а година?
Започват да ги преименуват няколко пъти. Всички е трябвало да работят и са се опитвали да приличат на българите. Ние винаги се стремим да приличаме на голямата общност.
Загубена ли е част от културата и традициите през този период?
Зависи. Най-важното в ромската общност е семейството. След това са езикът и традициите, свързани с празнуването. Има теория, че асимилираните цигани по време на комунизма са половината от всички в България. Те правят тези неща, които правят и другите цигани, но не толкова публично. Те са невидими, защото българското общество не може да приеме, че техният съсед може да е нормален циганин, а не изградения образ на мръсен и крадящ.
Работите ли по нови проекти?
Мечтая да направя трилогия за историята на циганите в България. Социализмът и циганите е другата важна тема. Както и след 90-те години какво става.
Вашият филм ще бъде представен в програмата на филмов фестивал, посветен на тази тема. Наблюдавате ли подобряване на образа на ромите в българското кино и телевизия?
Много ми е болна тази тема, защото в почти всички български филми сме представени негативно. Сега в сериалите - например “Откраднат живот” - започнаха да изграждат и позитивни образи. Но това е много рядко.
Филмът “Весел е циганският живот” ще бъде представен в рамките на фестивала CineRoma, който съпътства междукултурния семинар за журналисти „Media Incubator", организиран от Гьоте-институт България, съвместно с Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. ДВ е медиен партньор на събитието, което ще се проведе от 2 до 7 октомври 2021 година в София.