Как в Полша разбират правовия ред
Процедурата за проверка на правовия ред в Полша, открита от Еврокомисията, вече показа ефект. Полската министър-председателка Беата Шидло се държа пред Европарламента необичайно умерено и сговорчиво. Тя увери евродепутатите, че полските национал-консерватори са готови за диалог и че Полша и занапред иска да принадлежи към една стабилна Европа. Дотук - чудесно!
По същината на конфликта обаче, Беата Шидло не отстъпи и на йота. Всички реформи, отнасящи се до дейността на Конституционния съд и обществено-правните медии били покрити от демократичния мандат на избирателките и избирателите в Полша. Реформите били изцяло съобразени с върховенството на закона и били в унисон с всички европейски директиви. Еврокомисарят Франс Тимерманс обаче съзира в тях "системна" заплаха за полската правова държава. Критиците на Полша в Европарламента също смекчаваха думите си, за да не усложнят ситуацията още повече.
Спорът между полското правителство и ЕК сега ще трябва да бъде решен с помощта на специална експертиза, изготвена от Съвета на Европа. Така наречената "Венецианска комисия", съставена от експерти по конституционно право, ще разгледа внимателно актуалното развитие в страната. Тъй като полското правителство само поиска да се изготви въпросната експертиза, може да се очаква, че то ще приеме и резултатите от нея. Съветът на Европа ще вземе решението си през март. Но уреждат ли се с това проблемите между Полша и ЕС? За съжаление, не. В Страсбург Беата Шидло се изразяваше твърде премерено, но във Варшава вее съвсем друг вятър. Зад Шидло стои нейният властен съпартиец Ярослав Качински. А той обича да подстрекава и в никакъв случай няма да направи отстъпки пред ЕС. Той все подчертава националното, критикува Германия и ЕС и търси подкрепата на унгарския автократ Виктор Орбан. Де факто трябваше Качински да се изправи пред Европейския парламент, за да дава отговори.
Всеки управляващ разбира правовия ред по своему?
Смущаващо е разбирането за демокрация на национал-консервативното правителство във Варшава. То явно се води от убеждението, че победителят в изборите има право да контролира всичко и да върши каквото си поиска. Само че държавната власт, правосъдието и медиите не бива да стават плячка за победителите в изборите. Евродепутатите на "Право и справедливост" явно все още не са разбрали това и правеха значително по-радикални изказвания от тези на Беата Шидло. Полската министър-председателка се измъкна от неловката ситуация, подчертавайки, че прави само това, което са правели и предишните управляващи – а именно да реорганизира Конституционния съд и обществено-правните медии по свой вкус. Но след като навремето, когато беше в опозиция, тя намираше това за неправилно, защо сега върши същото? Полша, със сигурност, не се нуждае от наставления по въпросите на демокрацията и свободата. Достатъчно е да погледнем в учебниците по нова история, за да се убедим в това. Но ако Полша иска да бъде конструктивен член на ЕС, тя трябва да приеме европейската процедура за проверка.
А Европа е добре този път да действа по-умело, отколкото в случая с Унгария. Оспорваните медийни закони на Виктор Орбан бяха коригирани само минимално. ЕК нямаше необходимата власт, за да се наложи. Едва след спора с Будапеща беше създадена използваната сега процедура за проверка на правовия ред. Полското правителство навремето също гласува за нея. Сега тази процедура се използва за първи път. Изходът е неясен, но в крайна сметка едва ли могат да се очакват някакви сурови санкции. Никой в Брюксел няма да рискува открит конфликт с една голяма източноевропейска държава. Както каза Беата Шидло: „Европа в момента си има достатъчно други грижи, за да се занимава дълго с полските проблеми”. И е почти права. Но и самата Беата Шидло също може да допринесе за бързото решаване на проблема.
В източноевропейските държави Полша, Чехия, Словакия и Унгария се усеща силно негодувание. Те се противопоставят на европейската миграционна политика и недоволстват от силната доминация на Германия в ЕС. Другите държави в общността пък гледат с голямо неодобрение на авторитарните тенденции в Източна Европа. Тези тенденции се проявиха първо в Унгария, а сега и в Полша. Нищо чудно, ако те бъдат продължени и в Словакия след изборите през март.Този дълбок конфликт обаче не може да бъде разрешен с помощта на европейска наказателна процедура. Дебатът в Европарламента показа, че полското правителство все пак е готово за диалог, макар и да вижда смисъла от процедурата. Затова все пак има място за увереност, че „Полша още не е загинала” … за Европа.