Как влияе Русия на българската политика

Русия е оказвала и продължава да оказва осезаемо влияние върху българските политически партии и техните лидери без значение дали те произлизат от левия, десния или националпопулисткия сектор. Живата и до днес традиция на българските управници и опозиция да се вслушват внимателно в посланията на Кремъл и да се опитват да лавират, за да не противоречат на имперската структура от североизток, датира от самото възраждане на българската държава през 1878 година. Зависимостта се поддържа с разнообразни средства и прийоми – от директно финансиране на политически партии и „идейни“ движения с пари на руската хазна, през многобройни и неясни като произход инвестиции в българската икономика и медиите, до пропагандна война, в която са заложени и „сантиментите“ от така нареченото двойно освобождение на България от Русия и недвусмислени заплахи за спиране на кранчето.

В България и сега няма политически елит, годен да постави категорично националния интерес над интересите на Русия и така да скъса с една унизителна за страната си традиция на постоянно приспособенчество към желанията на Москва и отстъпление от ангажиментите към партньорите в ЕС и НАТО, твърдят трима български наблюдатели.

Колко струват българските политици?

Финансистът Илиян Василев илюстрира актуалната зависимост на българската политика от Кремъл с два красноречиви примера. „Съвсем наскоро българското правителство в своята „Визия 2020“ отказа директно да припознае в агресията на Русия в Черноморския басейн източник на опасност за сигурността на България, въпреки че тази заплаха е изрично посочена в официалната позиция на НАТО по този въпрос. Такъв ярък геополитически проект като газопровода „Южен поток“ на практика се подкрепя от всички основни политически сили в София с изключение на малка част от десницата. Подобно единодушие е свързано пряко с парични потоци от Русия или от установили се в България руски фирми. Циркулиращите около „Южен поток“ финансови средства създават в българското политическо пространство огромна гравитация, която не може да се сравни с нищо от ставащото в страната. Освен голямото оскъпяване на проекта до 4,3 млрд. евро само за една година, много тревоги буди фактът, че никой не може да каже какви конкретни ползи България ще има от него".

Според Василев повечето от партиите и политиците в България не са преки лобисти на руската политика, но се боят да не се съобразят с нея поради две причини: да не бъдат лишени или загубят финансов ресурс и да не бъдат подложени на атаки и свалени от власт, както при протестите от февруари 2013 г., довели до падането на правителството на ГЕРБ. „Февруарските протести и свързаната с тях щедро финансирана медийна атака са христоматиен пример как един социален проблем като недоволството от цената на тока може да бъде използван за политически цели. Тогава лидерът на свързаната с Русия БСП Сергей Станишев в прав текст каза, че ако правителството не си иде с добро, то ще си иде с друго. "Тази заплаха вече циркулираше в руските медии по повод на отказа на правителството на Бойко Борисов да даде зелена светлина пред два от големите руски енергийни проекти в България“, припомня Василев.

Москва има пръст и в налагането на мораториум от българското правителство върху проучванията за търсене на шистов газ, твърди финансистът и припомня щедро финансираната от "Газпром" и проведена много прецизно кампания през 2010-11 г. срещу шистовия газ в Европа. "Тя съвпадна странно с пресконференциите на завършилата в Москва специалистка по съветска история проф. Нина Дюлгерова, която, макар и без доказани познания и експертиза в специфични области като енергетиката и геологията, обяви добива на застрашаващото руския нефтогазов монопол гориво за изключително опасен и посочи „Южен поток“ като спасение за България. Подетата кампания в медиите доведе до протести и натиск върху правителството, което бе принудено да наложи мораториум на проучванията за търсене на шистов газ“, допълва Илиян Василев.

Лицата на руското влияние

Политологът Даниел Смилов посочва екстремистката партия „Атака“ и нейния лидер Волен Сидеров като най-ярък пример за самоидентифицирането на част от българското политическо пространство с режима на Путин. Подобно поведение са възприели и повечето от българските националпопулистки и националистически формации. „В БСП има политици като бившия депутат Николай Малинов, които говорят досущ като представители на режима на Путин в България. Около партията на бившите комунисти гравитират и редица проруски настроени неправителствени организации. Руският вестник “Комерсант” определи подкрепяния от БСП и ДПС кабинет “Орешарски” като “лоялно на Русия правителство”. Формацията “АБВ” на бившия президент Георги Първанов защитава преди всичко руските енергийни проекти в България и твърдо възразява срещу участието на България в санкции на ЕС срещу Москва заради Украйна. Позицията на ГЕРБ и лидера му Бойко Борисов за газопровода “Южен поток” също не е последователна“, посочва Смилов.

Колегата му Антон Тодоров забелязва и друга особеност на руското влияние, свързана със стремеж към разширяване на електоралната му база. „БСП и формацията АБВ поддържат русофилски настроения - съответно сред по-възрастния и сравнително по-младия електорат с леви убеждения. Доклад на националното контраразузнаване от 2001 г. посочва, че има данни за контакти на руските специални служби с Тома Томов, шеф на политическата формация „Рома“ (сега партия Европейска сигурност и интеграция) - една от партиите на циганското малцинство в България. Има информация, че с пари от Русия е финансирано едно от политическите крила в БСП – „Движение 21“ на Татяна Дончева. Руско финансиране получава и партия „Атака“ и други подобни на нея формации, които държат сегмента на националистите сред българските гласоподаватели“, разказва Антон Тодоров.

Прокарването на проруски интереси сред националпопулистките партии се улеснява от факта, че ръководствата им гъмжат от бивши агенти на Държавна сигурност и РУМНО (военното разузнаване на НРБ), които са били на директно подчинение на съветските тайни служби. „Тези хора са се клели във вярност към комунизма и Съветския съюз. Същото важи и за сегашните ръководства на абсолютно всички служби по сигурността на българската държава. Агент на ДС е сегашният шеф на Националната служба сигурност Драгомир Димитров, който лично е разпитвал заловени по границите на НРБ бягащи на Запад граждани на ГДР. Шефът и заместник-шефът на военното разузнаване на уж европейска България са били щатни служители на РУМНО още в далечната 1983-та. Доскорошният шеф на службата за подслушване към МВР също е имал пряка връзка с тайните служби на верния на СССР комунистически режим в България. Понастоящем двама от кандидат-депутатите на ГЕРБ и трима от кандидат-депутатите на БСП за предсрочните избори също бяха разкрити като съпричастни към ДС лица. Заместник-министърът по туризма в служебното правителство Бранимир Ботев е член на „Деловая Россия“ – клуб на олигарси от Русия и България, а вестник „Сега“ на практика е издание на „Газпром“, изброява Тодоров елементите в инфраструктурата на българската зависимост от Русия.

Докога България ще лавира между Москва и Брюксел?

Даниел Смилов е на мнение, че не може да се говори за някаква предопределеност или обреченост на България да играе дълго ролята на “Троянския кон” на Русия в Европа. Налице е само желание на определени български политически сили да изпълняват подобна роля. "Мисля, че Русия повече би уважавала България, ако бе сигурна, че страната разполага с политически елит, годен да говори откровено за българо-руските отношения“, казва той и добавя, че за разлика от осветяването на много от агентите и доносниците на ДС, българското общество няма никаква информация за агентите на КГБ в страната.

Антон Тодоров е песимист за това, че в обозримо бъдеще българската политика ще успее да се отърве от зависимостите си от Русия. „Това е така, защото двете лица на българската политика – нейната евроатлантическа насоченост и отправените с повишена чуваемост към режима в Москва „мили очички“ са като сюжет в библейска притча. При цар Соломон се явил наследник на Каин и поискал двойно наследство, защото бил с две глави. Мъдрецът обаче полял едната му глава с оцет и в резултат другата глава се разпищяла. Така е и с двете глави на българската политика, които също като в библейския сюжет живеят в едно и също тяло“, смята Тодоров.

Илиян Василев свързва освобождаването на българската политика от руската ѝ зависимост единствено с вероятността от пресъхване на финансовите потоци около руските енергийни проекти в България и особено с парите за „Южен поток“. „Но подобен сценарий е възможен само ако Русия бъде застигната от по-тежки проблеми, които да принудят режима в Москва да пренареди приоритетите си“, допълва Василев.