Катастрофа за руската външна политика

"Не ти вярвам!" - провиквал се към актьорите създателят на съвременния руски театър Константин Станиславски, когато не бил доволен от играта им на сцената. На 26 март Обединеното кралство и неговите съюзници по цял свят заедно изразиха същата позиция.

"Не ви вярваме! Вие ни лъжете!" - това е посланието, стоящо зад безпрецедентното експулсиране на руски дипломати от страни от ЕС, САЩ, Канада и Австралия. Тази стъпка ще влезе в учебниците по история на международните отношения. Западът не е подлагал на такова публично унижение нито Садам Хюсеин, нито династията Ким в Северна Корея. Това е сериозна политическа и дипломатическа победа за британската правителствена ръководителка Тереза Мей.   

Малка Исландия и "най-добрият приятел" на Путин

Два момента се открояват в тази драматична история. Навремето малката Исландия зашлеви шамар на Съветския съюз, като първа призна възстановяването на независимостта на Латвия през 1991 година. Сега, на 26 март тя обяви политически и дипломатически бойкот на официална Москва, макар че не е член на ЕС и няма особени отношения с Великобритания, за разлика от Канада, Австралия и САЩ. И „най-добрият приятел“ на Кремъл, премиерът на Унгария Виктор Орбан реши да експулсира един руски дипломат. Може би не по собствено убеждение, може би неохотно, но конфликтуващият с ЕС унгарски премиер все пак показа кои са истинските му приоритети.

Токио още изчаква

И това вероятно не е краят на бойкота. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че страните-членки на ЕС могат в бъдеще да предприемат и други мерки.  С други думи тези, които все още не са отзовали сътрудници на руските дипломатически мисии, все още могат да го сторят, ако експертите от Организацията за забрана на химическите оръжия докажат, че нервнопаралитичното вещество, с което бяха отровени Сергей Скрипал и дъщеря му, е разработено в Русия. Възможно е в Токио да чакат именно този момент. Представител на правителството на Шиндзо Абе отклони отговора на въпроса дали главният азиатски съюзник на Вашингтон поддържа американската позиция.

А Лавров играе футбол

В западните демокрации подобен мащабен скандал би довел до оставките на ръководството на външното министерство и на тайните служби, както и до сериозно парламентарно разследване. И той значително би отслабил позицията на президента. Но Русия не е демокрация. В понеденик външният министър Сергей Лавров демонстративно отиде да играе футбол с ветераните на московския „Спартак“. А пък руското посолство в САЩ реши да се пошегува. То публикува в Туитър предложение към читателите - с гласуване да определят кое американско консулство да закрие Москва в отговор на закриването на руското дипломатическо представителство в Сиатъл.

Депутатите-марионетки в Държавната дума и марионетните „експерти“ от близките до Путин телевизии остроумничат по темата за, меко казано, сексуалните отношение на САЩ с неговите съюзници. Ако вярваме на държавната руска пропаганда, работата не била в химическата атака в Солсбъри, която застраши живота на десетки хора, а в желанието на Америка да нанесе удар срещу Русия. Държавната пропаганда втълпява в главите на руските граждани версията, че Вашингтон е принудил своите лакеи да се присъединят към дипломатическия бойкот. Ясно е, че Кремъл ще отвърне със същите мерки. Ще отзове дипломати, ще закрие още някое американско консулство. Може да закрие и кореспондентското бюро на BBC, ако британските власти спрат излъчването на пропагандната телевизия Russia Today.

Олигарсите са на мушката

С това обаче се изчепрват обичайните политически и дипломатически възможности на официална Москва. В същото време Великобритания разполага с още много възможности. Обединеното кралство може за замрази активите на руските олигарси във Великобритания, може да отнеме британските паспорти на собствениците на съмнителни богатства и да включи официални руски лица в британския списък „Магнитски“. Не бива да изключваме и бойкот на Световното пъренство по футбол, ако разследването на случая Скрипал изнесе нови неприятни факти за Кремъл. Официална Русия много е лъгала. За Александър Литвиненко, за Борис Березовский, за „грузинската агресия“ срещу Южна Осетия, за „украинските фашисти“ на Крим, за отсътстието на руски войски в Донбас и за лъжливия авиодиспечер, който „видял“ как украински изтребител свали малайзийския пътнически самолет. Лъжите на Москва вече станаха премного.

Катастрофа за руската външна политика

Но тази политика няма да се промени. Защото руската политическа върхушка възприема всяко отстъпление като поражение. В Москва вече сигурно обмислят т. нар. „асиметричен отговор“ срещу Запада. За тази цел си има хакери, пропагандатори и въоръжени сили. Това вече не е Студена война. Студената война си имаше свои правила. В новата война на Русия срещу Запада такива правила няма да има.