Кич, арести и съмнения по Великден

Поради незнание или пък съзнателно търсен, освен че е банален и кичозен, резултатът от алегоричните напъни често преобръща на 180 градуса смисъла и на библейските, и на действителните сюжети, които се опитва да свърже.

Изминалата седмица не бе изключение. Президентът, например, намери начин да оприличи неуспелия опит за собственото си отстраняване със съда в древна Юдея и „деликатно” да разпредели за премиера ролята на Пилат Понтийски, а за себе си – на Христос.

„Хубав ден да разпънеме трима”

Въпреки преиначаването и удивителната си претенциозност, президентската алегория звучи направо изтънчено на фона на недодяланата реплика на високопоставен прокурор:

"Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък. Така че днеска ще разпънеме трима", похвали се той след поредните арести през седмицата. Разменил, вероятно неволно, ролите на „добрите” и на „лошите” от библейската история, в опита си да ги пренесе в наши дни.

Впрочем, обвиненията и арестите също дойдоха като поръчана предпразнична метафора – председател на общински съвет, голям контрабандист, бивш високопоставен чиновник и партиен ковчежник, доскорошен министър. И за десерт – обвинение срещу действащ министър и безпрецедентен арест на съдия.

Разбира се, тази поредица е може би резултат на случайно съвпадение в набиращите напоследък скорост усилия на държавата да възкръсне в присъщата си роля на защитник на законността. Нещо, което очакваме толкова отдавна, че чак бяхме спрели да се надяваме.

Като израз на тези усилия вероятно трябва да се възприема и очевидният ентусиазъм, обхванал пазителите на реда. „Вече повдигаме обвинения и на действащи министри!”, възторжено възкликна един от тях през седмицата, сякаш сам не вярваше на ставащото.

Разпъващият пък по трима на Велики четвъртък прокурор, включил се лично в заснетите от МВР сценки с „разпъването”, с опиянение крещеше: „Тъй като сте си абсолютен престъпник, легай като всеки един престъпник долу на земята!”.

Радващ ентусиазъм или плашеща полицейщина

Тази, предавана по телевизията, показна твърдост може и да е достатъчна за спечелване доверието на масовата публика. За останалите обаче остават известни съмнения. Не само и не толкова заради лекия фалш в преминаващия във фалцет ентусиазъм. Колкото заради обстоятелството, че твърдост и ентусиазъм излъчват същите хора, чиито проверки като по правило до съвсем скоро завършваха „без данни за престъпление”. Как изведнъж се престрашиха и започнаха да разпознават и назовават престъпниците?

Разбира се, част от съмненията ще се поразсеят, когато се убедим, че ентусиазмът е подплатен с безспорни доказателства и справедливи присъди.

Но това няма да е достатъчно. Може би, за да повярваме в прераждането им, трябва, вместо да се упражняват в религиозна алегоричност, да разкажат в пряк текст какво, кой и как им пречеше досега. Защото каква е гаранцията, че днешните им действия за разлика от по-рано са мотивирани от закона и справедливостта, а не от избирателна целесъобразност и чужда воля. И че ентусиазмът им няма да се изпари неочаквано, както се появи.

Иначе този ентусиазъм е колкото радващ, толкова и плашещ.