Клещите, в които е хваната Европа

От руското черноморско пристанище Анапа до Варна - това са 900 километра под вода и именно оттам ще премине трасето на газопровода "Южен поток". От Варна нататък руският газ ще продължи пътя си през Сърбия, Унгария и Словения до Италия. Възлизащият на милиарди проект се осъществява основно от Газпром и според плановете трябва да е готов до края на 2015 година. През него ще се транспортират до 63 милиарда кубически метра газ.

Новата стратегия на Газпром

Тези количества са сравними с доставките, които Европа за момента получава през Украйна - досегашната възлова транзитна държава за руския газ. 80 на сто от внасяния от Русия газ стигат до Европейския съюз през украинските тръбопроводи.

Само че тези времена вече са минало. Политологът Роланд Гьоц от берлинската фондация "Наука и политика" говори за "нова стратегия" на Газпром. Целта на контролирания от държавата енергиен концерн е "заобикалянето на транзитните държави чрез подводни тръбопроводи". Първата крачка в това направление е проектът "Северен поток", по който се транспортира руски газ директно от Балтийско море за Германия. "Южен поток" е втората стъпка - тя е насочена на юг, обяснява Гьоц. На картата двата газопровода изглеждат като клещи, в които е хваната Европа.

Основният губещ

Украйна въобще не се споменава в рекламните проспекти на консорциума "Южен поток" - вместо това става дума за "надеждни трасета за доставка". Миналата година руските газови доставки за Европа бяха прекъсвани многократно покрай споровете между Русия и Украйна за цените на газа.

Украйна се възприема като жертва на руската енергийна политика, тъй като вече няма да получава транзитни такси. По данни на правителството в Киев между януари и октомври 2012-та Газпром е изпратил 20 процента по-малко газ към Европа в сравнение с предната година. В Киев предполагат, че количествата ще продължат да намаляват. "Ако Газпром се сдобие с алтернативно трасе за газовите си доставки към Южна Европа, Украйна ще изгуби монополното си положение на транзитна страна", казва московският икономист Александър Полигалов.

Много, много пари

Гарантирана ли е обаче рентабилността на "Южен поток"? Отговорът на този въпрос засега не е ясен. Строителните разходи на стойност 16 милиарда евро са 2,5 пъти повече от средствата, вложени за изграждането на "Северен поток". В тази връзка украинското правителство изтъква, че модернизацията на вече съществуващите тръбопроводи, което би струвало 4,5 милиарда евро, би била значително по-евтина.

Неизвестно е и как ще се развива в бъдеще търсенето на руския газ. "Южен поток" се появява в момент, в който европейският газов пазар е в процес на преустройство, казва Роланд Гьоц. Търсенето не расте толкова интензивно, колкото се предполагаше. Причината: новите енергийни източници като шистовия газ оказват влияние на пазара, пояснява експертът.

В Русия са наясно с тези тенденции. Но Кремъл няма колебания. "Дори и търсенето на газ в момента да спада, отново ще настъпят добри времена", заяви Путин на пресконференция през лятото. Проектът "Южен поток" ще бъде реализиран, заяви категорично президентът.

Краят на "Набуко"?

Има обаче и още една причина, която обяснява строителството на скъпия газопровод: с "Южен поток" Русия всъщност отнема почвата под краката на "Набуко" - фаворизирания от ЕС газопровод. Брюксел би искал да внася газ от Централна Азия през Турция, намалявайки по този начин зависимостта си от Русия. От европейска гледна точка става дума за следното: "Да се внася газ от различни държави, а не само от Русия", казва икономистката Клаудия Кемпферт от германския Институт за икономически изследвания. Но Русия иска да попречи на тези планове. Ако нямаше "Южен поток", щеше да има "Набуко". А така Русия би загубила могъществото си на газовия пазар, казва руският икономист Полигалов.

В момента Москва няма от какво да се безпокои - тя успя да попречи на проекта "Набуко". И докато реализацията на "Набуко" стои под въпрос, Русия напредва с нейния "Южен поток".

Автор: Р. Гончаренко, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел