Когато богатите управляват

На страниците на "Хамбургер Абендблат" публицистът Михаел Хартман обобщава ролята на елитите в една неудържима тенденция.

Новият министър председател на федералната провинция Баден-Вюртемберг Кречман, от партията на зелените, е типичен представител на онези германски елити, които наблюдатели като социологът и публицист Ралф Дарендорф, обвиняват в липса на "хомогенност". Дарендорф сякаш привижда като образец не други, а британските елити. И това е обяснимо. В Германия доскоро нямаше специални елитни образователни институции като колежа Итън и университетите в Оксфорд и Кеймбридж, нито пък съществуваше еднородност на елитите, сравнима с тази във Великобритания. За редовно преминаване от една водеща позиция към друга, както е обичайната практика във Франция, пък изобщо не можеше да става дума.

Елитите се хомогенизират...

От началото на новото столетие обаче много неща се промениха. Въпреки оставката на Карл-Теодор цу Гутенберг от всички политически постове (а той беше и определено най-богатият министър, когото е имала Федералната република), социалният състав на германския кабинет изглежда много по-различен от състава на правителствата, с които германецът бе свикнал десетилетия наред. Вече не доминират политиците от дребнобуржоазни и работнически семейства. Днес начело са политици от средната и едрата буржоазия. В Германия вече има и елитни университети, макар че засега никой не смее да ги нарича така. За актуалните елити засега те не играят още никаква роля. В бъдеще обаче положението вероятно ще се промени.

И още. Днес в Германия вече доста по-обичайно е да смениш една елитна позиция с друга. Последният пример е с бившия министър-председател на федералната провинция Хесен Роланд Кох, който стана шеф на един от големите германски концерни. Мнозина наблюдатели, особено съмишлениците на Дарендорф, приветстват такова развитие. А ако погледнем структурата на доходите през последните десет години, веднага ще направим още един извод. Паралелно с хомогенизирането на елитите, в Германия значително се разширява и пропастта между висини и низини. Доходите на горната и на долната една пета от населението се "разбягват" толкова бързо, колкото в никоя друга страна в Европа.

...пропастта "бедни-богати" се задълбочава

Докато според официални данни на Брюксел през 2000 година горната една пета е имала три и половина пъти повече пари от долната, осем години по-късно тази разлика нараства вече почти петкратно. Само в България и Румъния този процес на изострящо се неравновесие напредва с още по-голяма скорост. Такива тенденции се наблюдават и в много други страни.

Тази взаимовръзка е актуална и за Великобритания. На ключови позиции в новото правителство на консерватора Дейвид Камерън са министри с толкова ексклузивно социално положение, каквито от десетилетия не е имало в никой друг кабинет в Лондон. Премиерът, вицепремиерът и финансовият министър произхождат от богати фамилии на британската горна класа. Те са посещавали частни колежи като Итън и след това университетите Кеймбридж и Оксфорд. Миналата година това правителство взе решение за най-драстичните мерки за икономии във Великобритания след Втората световна война.

Добре известно е, че разликата в приходите е толкова по-голяма, колкото по-хомогенни са елитите. Поради това повече от съмнително е дали би трябвало да се приветства растящата хомогенизация на елитите в Германия.