Кой вярва на "честни избори" в Русия
Нямаше сякш нищо по-скучно от изборите за Държавна дума, отдавна превърнали се в "договорен мач" с предварително известен резултат. Назначаването на Ела Памфилова за председател на ЦИК неочаквано внесе интригуващ елемент в предстоящата предизборна кампания. Като отмени предварителното гласуване в Барвиха, Московска област, тя демонстрира, че няма да си затваря очите за грубите нарушения на избирателното законодателство. Веднага се появиха оптимисти, които очакват реална конкуренция и честни избори.
Само че руските власти едва ли изведнъж са се поправили и искат да станат честни. Работата е там, че на тях вече не им е нужно да фалшифицират убедителна победа на партията "Единна Русия". След анексията на Крим в страната се сформира абсолютистки режим, при който едноличната власт се опира не на управляващата партия, а на пропрезидентския консенсус между основните легални политически сили.
Владимир Путин дори е заинтерeсуван от това, в бъдещия парламент да няма еднопратийно надмощие. Тогава той ще може да влезе в ролята на върховен арбитър, без чиято поддръжка не може да бъде решен нито един въпрос. Освен това относителната загуба на "Единна Русия" ще означава лично поражение за премиера Дмитрий Медведев. И в навечерието на новите президетски избори това ще потвърди за пореден път, че Путин е единственият сериозен управляващ политик.
На война отиват само старците
Партиите в Думата не са опасни за Кремъл. Неговата главна задача е да не допусне в политиката нищо живително, неконтролируемо и непредсказуемо. Затова и парламентарните избори отдавна напомнят на състезание с едни и същи отдавна загубили спортната си форма участници, от които предварително знаеш какво можеш да очакваш.
Всеки играч на изборната сцена има определена роля. "Единна Русия" работи за тези, които по призива на сърцето или по принуда "са винаги готови" да тичат натам, накъдето каже началството. За последната година "Единна Русия" загуби около една десета от своите поддръжници. При другите парламентарни партии също не се забелязва съществено нарастване на популярността. В обществото назрява потребността от нова, реална опозиция.
Без чужди хора
Този път властите очевидно няма да крадат гласове за "Единна Русия" от другите партии в парламента. И въпреки това предстоящите избори няма да бъдат честни. Понастоящем властите отсяват опозиционните сили още в първите подстъпи към гласуването. Така например в изпитаните традиции на КГБ властите предприеха успешна информационна провокация срещу демократичната коалиция на базата на партията Парнас. Те демонстрират, че не са готови да търпят критика спрямо Путин, неговите приятели и роднини, техните офшорни схеми, корупция и разкош. Те няма да допуснат такива критици до изборите. Съдбата на партията "Яблоко" също зависи от това дали в хода на предизиборната кампания тя ще зачекне "забранени" теми.
Стъблото пробива асфалта
Последните изследвания на центъра Левада по повод офшорния скандал показват, че близо половината руснаци в различна степен обвиняват Путин в злоупотреба с властта. А 14 на сто от анкетираните смятат, че президентът несъмнено е виновен за злоупотребите.
Действителният брой на такива хора е значително по-голям, тъй като една четвърт от анкетираните признават, че се страхуват да споделят истинското си мнение. Тези хора са потенциалният електорат на реалната опозиция, който при нормални избори би ѝ осигурил влизането в парламента.
През последните години властите усърдно "асфалтираха" политическото поле и унищожаваха всяка жива и самостоятелна мисъл. Но живите стебла пробиват и най-дебелия асфалт. Извън контролираното от Кремъл политическо пространство беше създаден "Фонд за борба с корупцията". Появиха се такива организации като Парнас, "Партия на прогреса", "Партия 5 декември", движението "Солидарност" и други. Те са подложени на огромен натиск. Властите извършват срещу тях различни видове провокации, като се започне от хулигански нападения и се стигне до углавни дела. Много от тези организации преживявят понастоящем тежки времена. Но независимо от всичко, те съществуват и се борят.
Разбира се, властите няма да ги допуснат до парламентарните избори. Но бъдещето принадлежи именно на такава забранена и неконтролирана от властите политика.