Колко струва мнението на руснака

Изследването на общественото мнение е една от основните задачи на социолозите. Някои общества обаче нямат истинско мнение. Безсмислено би било например да питаме крепостния селянин за отношението му към господаря. Или пък да се проучват настроенията сред съветските граждани спрямо властта по време на големия терор. За обществено мнение може да се говори тогава, когато е налице определено равнище на свобода и култура. И когато няма страх и пропаганда, защото те го убиват. Точно затова няма смисъл да се изследват нагласите в Северна Корея или пък тези на аборигените от Андаманските острови, които живеят в каменната ера.

Тест за лоялност към властта

Подобна е и ситуацията в съвременна Русия, защото тя не е свободна страна. Много руснаци се страхуват да споделят мнението си, а други просто не умеят да мислят различно от властта. И така се стига до следния феномен: голяма част от руснаците отговарят на въпросите от социологическите проучвания, предавайки като радиоточка насаденото им от управляващите мнение. Много хора, ако не и болшинството, възприемат политическите анкети като вид тест за лоялност - нещо от рода на изпитите за политическа грамотност в СССР.

Много мои познати са ми казвали, че не смеят да харесат или да коментират опозиционни коментари във Фейсбук. "Че нали живеем в Русия", казват те. Тези хора никога няма да споделят честно политическата си позиция пред някой социолог. Или ще се откажат от участие в анкетата, или ще смекчат мнението си, за да не изглеждат като върли противници на държавната политика. Това поведение е масово разпространено в руското общество. Именно поради тази причина анкетите не отразяват реалната картина на обществените настроения в Русия.

Пропагандата е навсякъде

Тоталната пропаганда изключва възможността за формирането на истинско обществено мнение сред руснаците. Разбира се, пропаганда има навсякъде. Най-опасно е обаче, когато държавата монополизира основните канали за информация - както стана в Путинова Русия с телевизиите. Това позволява провеждането на мащабни операции за промиване на мозъците и за мачкането на личното мнение.

Пионерът на масовите анкети в СССР Владимир Шляпентох прави следното сравнение: руските социолози търсят несъществуващото обществено мнение така, както през Средновековието алхимиците са търсели философския камък.

Доказателство за това, че в Русия вече няма обществено мнение са и рязко променилите си възгледи на участниците в анкетите след началото на държавната кампания за подклаждане на патриотична истерия през 2014 и 2015 година. По данни на центъра "Левада", през януари 2014 година 43% от запитаните руснаци са имали добро отношение към САЩ, 51% - към ЕС и 66% - към Украйна. Вследствие на едногодишното интензивно промиване на мозъци, броят на хората, симпатизиращи на САЩ, ЕС и Украйна, е намалял многократно и е стигнал сътветно до 13%, 20% и 24%.

Отхвърляйки "проклетия Запад" и братята украинци, руснаците започнаха да се гордеят със своята държава. По данни на американския институт "Пю", днес 63% от тях са горди с Русия. През 2013 година такива нагласи имаха само 29%.

Няма как да знаем дали тези промени са резултат единствено от промиването на мозъци. Факт е обаче, че насаденият в обществото страх и тоталната пропаганда обезценяват социологическите допитвания. Също както и допингът в кръвта на спортиста обезценява всяко негово постижение, независимо от това колко му е помогнало забраненото средство.

Какво ни казват анкетите?

Какво тогава изследва руската социология? Едно е ясно: тя не изследва общественото мнение. Такова няма. Тя изследва демонстративното поведение на руснаците. Такива социологически изследвания обаче нямат никаква прогнозна стойност.

Резлултатите от допитванията ще бъдат реални, едва когато страхът и пропагандата изчезнат напълно. От друга страна обаче анкетите са интересно огледало на държавната пропаганда, отразяващо обществените нагласи - такива, каквито би искала да ги види сегашната власт. В този ред на мисли актуалните изследвания вероятно радват Кремъл: повечето от анкетираните (61% по данни на "Пю") сега са на мнение, че "отделни части от съседни страни принадлежат към Русия". Това означава, че обществото е подготвяно за евентуални нови териториални завоевания, което отговаря в крайна сметка на господстващата държавна идеология.

Руските анкети фиксират и процента на хората, демонстриращи открито несъгласие с властите - между 10% и 20%. Това обаче е само върхът на айсберга. Мнозинството несъгласни с днешните условия и политика едва ли биха се осмелили открито да заявят своето мнение.