Кой ще защитава източноевропейците от Русия?

По времето на комунистическата диктатура в Румъния разказваха един виц: от всички съседи на страната, на един-единствен може да се има доверие – на Черно море. Сега обаче и това сякаш се променя. Анексирането на Крим и войната в Източна Украйна създадоха напрежение и в Югоизточна Европа. От страните в този регион най-вече Румъния се чувства застрашена и настоява на срещата на върха на НАТО във Варшава да получи обвързващо обещание за подсилване на югоизточния фланг на Алианса – за сходно подсилване в своя регион настояват Полша и Балтийските държави. В Букурещ все по-често ще чуете твърдението, че Черно море вече си е „руско море”.

НАТО взима съвсем на сериозно нуждата на източноевропейските страни-членки от повече сигурност. Показва го не само заявената готовност да бъдат разположени 4000 военнослужещи в Балтийските страни и в Полша. Очаква се във Варшава да бъде одобрен оповестеният от Генералния секретар Йенс Столтенберг специален план за сигурността в югоизточния регион. На срещата на върха трябва да се вземат и решения за преминаването на американския противоракетен щит в Румъния под командването на НАТО и за създаването на многонационална бригада в същата страна.

Германският генерал Хайнрих Браус, заместник-генерален секретар на НАТО по отбранителната политика и военното планиране, описа пред Дойче Веле новия подход на Алианса към източния му фланг по следния начин: „Нашата възпираща стратегия покрива периметър от 360 градуса. Тоест, включително изток, юг и югоизток.” Според Браус е ясно, че Балтийският регион е от голямо значение, но също толкова ясно е и друго: че Черно море не може и не бива да се превърне в море, доминирано от Русия.

Катаржина Кубяк и Волфганг Рихтер от германския мозъчен център „Наука и политика” също в интервю за Дойче веле маркират стратегията на НАТО в региона: „Възможно е Русия и засегнатите страни да изтълкуват противоракетните установки в Румъния и в Полша като част от мерките на НАТО за повишаване на сигурността в източните държави-членки” предупреждават те и обясняват, че двете неща не са свързани, но случайното съвпадение по време създава това впечатление.

Нестабилността в Европа се увеличава

Ако срещата във Варшава даде тласък за ново въоръжаване и разполагане на войски в Балтийските страни, това всъщност ще доведе до пълзяща ремилитаризация по границата между НАТО и Русия, респективно Беларус, опасяват се двамата експерти. „Вярно, че това още няма да бъде нова Студена война, но нестабилността в Европа ще продължи да се увеличава и можем да се опасяваме от ново разделение на Европа”, предупреждават те.

Волфганг Ишингер, председател на авторитетната мюнхенска Конференция по сигурността, защитава стратегията на НАТО в Източна Европа. Той припомня, че не НАТО носи вината за новата заплаха, която усещат източноевропейските страни-членки след събитията в Украйна. Москва използва „масивни пропагандни аргументи”, казва Ишингер, а НАТО според него реагира адекватно на нуждата на източноевропейците от повече сигурност; четирите батальона на Алианса в Балтийските държави и в Полша не влизат в противоречие с Основополагащия акт, подписан от НАТО и Русия.

В същото време Ишингер очаква на срещата във Варшава по убедителен начин да бъде потвърдено предложението за мерки на взаимно доверие, отправено към Русия. Той се надява, че и руската страна ще прояви сдържаност: "Русия не бива да реагира отвъд мярата на адекватните мерки, които взима НАТО, тя не бива да дава импулс за нова спирала във въоръжаването” – казва той и припомня, че предложението на НАТО за сътрудничество е на масата и чака одобрение от Русия.

Срещата на върха във Варшава ще се занимава обаче и с още една тема. Редом с решенията, вече оповестени като „исторически”, в полската столица се очаква ясен сигнал от Лондон след референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Защото не само източноевропейците се опасяват, че ако Великобритания наистина напусне ЕС, източният фланг на НАТО ще бъде отслабен. Всеобщо е мнението, че Лондон не бива да се изолира и не бива да се отказва от ключовата си роля в НАТО.