Който и да спечели, вече ще е загубил

Коментар на Полина Паунова:

Вяла предизборна кампания и очертаващ се неинформиран вот на гласоподавателите, основаващ се предимно на популистките тези на кандидатите; и кандидати за президент, между които на практика липсваше остър сблъсък по най-важните за държавата теми. Това е рамката, в която ще се проведе гласуването за петия поред държавен глава на България. Очевидно целта на управляващите, а и като цяло на основните политически играчи, бе 30-дневната кампания да бъде максимално невидима.

Основният акцент в нея бе ролята на партиите в политическия живот. Основният сблъсък пък отново бе на партийно ниво, а не както би следвало да бъде в мажоритарен избор – между отделните кандидати. 

Подобен извод, разбира се, можеше да се направи като прогноза и още преди месец - едновременно с номинирането на двамата основни претенденти за президентския пост. Стоящите зад тях формации очеизвадно не потърсиха ярки личности. Нещо повече – профилът на условно наричаните „А-отбор“ за "Дондуков" 2 съвсем нарочно бе подбран с умисъл да не се открояват особено от партийния изглед, да не засенчват лидерите си и гласовете за тях да не надскачат партийните ядра, които, така или иначе, ще дадат вота си по партиен признак, а не за кандидат.

Мажоритарна е само вината

Затова освен вяла, кампанията беше и гузна. Кандидатите нямаха какво да кажат на избирателите си. По тази причина избраха и лесния вариант - дори да не се опитват. Самите те – претендентите - безгласно оставиха битката в ръцете на партийните лидери. Така те изпълниха безропотно основната си задача на изкупителни жертви: приеха вината да е тяхна, ако претърпят поражение. Просто кандидатите знаеха, че са спуснати в тази битка не за да изпълнят със смисъл президентската длъжност, а за да отстояват политически позиции на излъчилите ги партии.

Ето защо агитацията не повлия съществено на нагласите на избирателите. Затова и, изхождайки от последните социологически проучвания, "кампанията" доведе до утвърждаване на двете водещи партии. Но това е утвърждаване в условията на криза на партийността, започнала отдавна, но вече ясно различима. 

Отвъд политическата мъгла

Друг особено характерен белег е липсващата конфронтация между претендентите за президентския пост. Защото кризата на партийността не позволява на никоя формация да прозре отвъд мъглата, която се задава след втория тур на изборите: в парламента няма ясно изразено мнозинство, в управлението са няколко формации, които взаимно се рекетират; мандатоносителят винаги е бил поливалентен, така че е въпрос само на време той да официализира сътрудничеството си с опозицията – лява или либерална. Ето защо е напълно невъзможно да има грандиозна изненада на тези избори. Защото, независимо кой ще спечели, това ще освети задкулисните договорки между победителя и останалите и ще зададе тона за бъдещите събития. 

Като цяло партиите (с едно–две изключения) не поставиха важните въпроси, стоящи пред страната. Дефицитът на разговор по същинските проблеми съвсем ясно се дължи на два фактора. Първо: кандидатите не просто не желаят, а и не могат да влязат в диалог помежду си и да представят визия. Второ: дори и да можеха, партиите зад тях нямаше да им позволяват, защото изговарянето на проблемите ще наруши комфорта, осигуряващ им статуквото. 

Все пак през последния един месец възпитанието (а и лицемерието) наложиха, макар и в режим на монолог, претендентите да изразят позициите си за националната сигурност, външнополитическата ориентация на страната, бежанския проблем и правомощията на президента.

Позиционирането във властта

Извън общите фрази обаче стана ясно, че разлика между двамата водещи кандидати почти няма. Мълчанието им пък по основния дефицит в България – върховенството на правото - показа, че двете водещи партии, както и първите им подгласници, чиито гласове ще решат вота, са в почти съзаклятнически отношения, дирижирани и доминирани изцяло от силната фигура на главния прокурор. Този извод се налага от една голяма липса: темата за съдебната реформа, която за 51% от българите е най-важната в страната, изцяло отсъстваше от "дебата".   

Общият извод от последния един месец, преминал в подобие на кампания, е, че партиите урониха престижа на президентската институция, девалвираха смисъла ѝ и дискредитираха предварително следващия държавен глава. С обезличаването на кандидатите и съзнателно избягвания разговор за възможностите на президента, те (управляващи и опозиция) подчиниха предварително бъдещия президент до такава степен, че който и да спечели ще е предварително загубил. Избирателите като цяло пък нито ще имат информиран избор, нито ще гласуват за личности. Така че този вот се превръща в едно представително социологическо изследване, което да пренареди изпълнителната власт.