Крайната цел на Путин

Дойче Веле: Вие казвате, че Русия прилага в момента някаква "доктрина Путин". Какво имате предвид?

Винфрид Шнайдер-Детерс: Русия смята, че е в правото си да се намесва във вътрешните работи на страни с руско малцинство - под предлог, че го защитава. Независимо дали действително съществува заплаха за това малцинство. Там, където му е изгодно, Путин просто изкуствено създава представата за такава заплаха, твърдейки например, че Украйна подтиска рускоезичното население на полуостров Крим и в Източна Украйна. Но това е чисто и просто лъжа.

ДВ: Какво цели "доктрината Путин"?

ВШД: Доктрината Путин цели да върне времето назад и по този начин да възстанови отчасти разпадналия се Съветски съюз. Не изцяло, а само там, където Путин смята това за целесъобразно. Например в Украйна. Възникващият Евразийски съюз ще бъде непълноценен без Украйна и затова Путин се опитва да я дестабилизира и да направи така, че тя да престане да съществува като държава, с цел по-сетнешното ѝ интегриране в евразийския проект.

ДВ: Успешна ли е тази доктрина?

ВШД: Мисля, че Путин се надцени. След успеха в Крим той смяташе, че и в Донбас ще е тъй лесно. Путин не очакваше толкова силна съпротива. Благодарение на доброволческите батальони, Киев успя да отблъсне сепаратистите. В крайна сметка те се оказаха на ръба на поражението, поради което на Русия ѝ се наложи да ги снабдява не само с оръжия, но и да изпраща руски войници. Мисля, че крайната цел на Путин не е Донбас, а подчиняването на Украйна на неговите геополитически цели. Тоест, той иска влияние върху властта в Киев. Това обаче няма да му се удаде. Путин го осъзнава и затова сега търси възможност да опази имиджа си. Което обаче не означава, че ще се откаже от крайната си цел.

ДВ: Постепенно възниква впечатлението, че Западът проспа това развитие. Така ли е, според Вас?

ВШД: Да, Западът наистина проспа това развитие, тоест - не му обърна достатъчно внимание. Всичките дипломатически усилия на Европа и САЩ са насочени сега към предотвратяване на открита война между Русия и Украйна. И понеже иска да си запази възможността за преговори, Западът няма как официално да обвини Путин, че се стреми да подчини Украйна.

ДВ: Много украинци се чувстват излъгани от Запада. Има ли защо?

ВШД: Разбираемо е желанието на украинците Западът да заеме по-твърда позиция. Но мисля, че Европа действа в интерес на украинците, опитвайки се да предотврати открита агресия на Русия, която би довела да хиляди нови жертви.

ДВ: Тази седмица в Минск се проведе среща между президентите на Украйна и Русия. Възможно ли е в близките дни да бъде намерено политическо решение на конфликта?

ВШД: Трудно ми е да го повярвам. Трябва да изхождаме от дългосрочните планове на Путин. Той иска Украйна да влезе в руската сфера на влияние. По пътя към тази цел Путин може и да се реши на формални отстъпки, за да смекчи натиска, на който е изложен. А този натиск е не само външен, но и вътрешен, тъй като колкото повече руснаци загиват в Украйна, толкова по-вероятно е подкрепата за политиката на Путин вътре в Русия да намалее.

ДВ: Как трябва да действат Украйна и Западът в тази ситуация?

ВШД: Ще дойде момент, в който Западът открито трябва да заяви, че е наясно с целите на руския президент. Рано или късно игнорирането на крайната цел на Путин ще стане безсмислено. А Украйна трябва възможно най-бързо да блокира откритите участъци по границата с Русия. По възможност още преди парламентарните избори през октомври.

ДВ: Има ли Западът ясна стратегия?

ВШД: Разбира се, не. Но това, което прави Германия, в известен смисъл подсказва посоката.

ДВ: НАТО потвърди, че Русия прехвърля войници и военна техника в Източна Украйна. Означава ли това, че трябва да се реагира с допълнително затягане на санкциите срещу Русия?

ВШД: Не вярвам, че икономическите санкции ще решат проблема с прехвърлянето на наемници и оръжие. Най-важното е да бъде затворена границата.

ДВ: Само че както изглежда, Украйна явно не може да се справи с тази задача.

ВШД: Да, така изглежда. Затова възникна и въпросът за оказване на военна помощ. Но не вярвам, че една Германия, например, ще тръгне да доставя оръжие. Причините за това са най-вече вътрешнополитически - голяма част от германското население не подкрепя подобна стъпка.

ДВ: В началото казахте, че Путин се опитва да опази имиджа си. Как, според Вас, може да стане това?

ВШД: В случая става дума само за временно опазване на имиджа. Путин е голям лицемер. Той може да се застъпи, например, за временно прекратяване на оръжейните доставки. Ако обаче Русия предприеме подобна стъпка, украинските войски ще вземат връх, а това не е в интерес на Путин. Той иска Донбас да си остане отворена рана.

ДВ: Как ще се развиват събитията оттук нататък?

ВШД: Мисля, че Украйна ще се съпротивлява, тя е готова да жертва много. И ако Путин не прекрати подкрепата си за сепаратистите, конфликтът ще стане още по-кървав.

Винфрид Шнайдер-Детерс е бивш шеф на украинското бюро на фондация "Фридрих Еберт". Автор е на публикации за Украйна и отношенията ѝ с Русия и ЕС.