Крайно време е Франция да излезе от хипнозата

Франсоа Оланд излезе победител от срещата на върха в Рим. Заедно с приятелите си Рахой и Монти той "финтира" канцлерката Меркел, но си вкара автогол. Още по време на срещата той вече разполагаше с данните от доклада на френската Сметна палата. Докладът от 250 страници беше публикуван по-късно в понеделник. И картинката никак не е розова.

До края на текущата година Франция трябва да осигури 40 милиарда евро, ако иска да изпълни предписанията на стабилизационния пакт, а горната граница на новите задължения не бива да надхвърля 4,4 процента. Още тази година обаче недостигат най-малко 6, а може би и 10 милиарда. Следващата година тази сума ще набъбне до 33 милиарда, и то при условие, че Франция постигне стопански ръст от минимум 1 процент. Ако стопанският ръст е половин процент, зейва дупка от още 5 милиарда евро. Тоест - надеждата, че идната година Франция ще намали дефицита си до 3 процента, трябва да бъде погребана още сега.

Кралят-слънце е без пари

От една страна новото правителство, както и самият Оланд не могат да бъдат обвинени, че се виновни за астрономическите държавни дългове. Това изрично подчерта и председателят на Сметната палата Дидие Магу. Години наред предишните леви и десни правителства са трупали дългове. Общата задлъжнялост на страната е в размер на 1 800 милиарда евро. От друга страна не само французите искат да знаят какви мерки ще предприеме френското правителство, за да се избегне необходимостта от влизане под под спасителния чадър на ЕС. Между другото, този сценарий става все по-вероятен. Още през 2013 година дълговата квота ще достигне 90 процента, ако Франция не приведе бюджета си в ред. Според икономисти, при 90 процента "дълговете на държавата излизат извън контрол". В такъв случай Франция ще стане играчка в ръцете на финансовите пазари.

В тази ситуация Оланд би могъл да преследва досегашната си стратегия, която му носеше успехи. От една страна да не притиска много избирателите си, а от друга да използва всяка възможност да търси "солидарност" от страна на богатия съсед Германия. Въпросът е колко дълго би могъл да издържи ЕС, в който един от най-важните партньори вярва, че може да компенсира липсващата готовност за реформи с тактически игрички. Ако Франсоа Оланд иска да предпази Франция и Европа от катастрофа, трябва ясно да заяви какво смята да прави. Той няма да мине само с увеличаването на имуществения данък. Оланд трябва да предприеме сериозни структурни реформи и съкращения в раздутия държавен апарат. Сега е важно той и неговото правителство да предприемат верните стъпки.

Само общи приказки и апели

Във вторник френският премиер Жан-Марк Айро прочете пред Националното събрание първата си правителствена декларация. Това беше добра възможност да обяви края на продължилата 15 месеца предизборна хипноза и да реанимира разумния потенциал на народа. Речта на премиера не беше особено разтърсваща. Айро, който е учител по немски език, призова за мобилизирането на целия народ и не скри сериозността на положението.

"Една задлъжняла Франция, е една зависима Франция", заяви той. Всяка година Франция трябва да плаща 50 милиарда само за лихви. Това е и най-голямото перо в държавния бюджет. Айро каза, че всички заедно трябва да "изградят" Франция отново и да я доведет до най-доброто индустриално ниво. След което представи списък с данъчни увеличения, които едва ли биха мотивирали френските предприятия да сътрудничат за постигането на "индустриалния възход". Ако Оланд и Айро искат Франция да тръгне отново нагоре, трябва да измислят нещо друго, освен увеличението на данъка за богаташите. Те вече и без друго се изнасят към Лондон.

АГ, ДВ, НЦЦ, ФЛ, ДПА, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова