Кризата завлече и Балканите

Кризата представлява истинско предизвикателство за словесните умения на политиците. Икономическото положение на Хърватия е "изключително тежко" и ще стане "още по-лошо", призна министърът на финансите Славко Линич, който ръководи ресора едва от седем месеца. Брутният вътрешен продукт "постоянно се срива", само безработицата расте. "За да можем наистина да се справим с проблемите си, трябва да направим по-големи разходи, но нямаме друг избор освен да продължим да пестим", описва социалдемократът дилемата на държавата, която иска да се присъедини към Европейския съюз през 2013 година. "Имаме нужда от годишен растеж от 5 процента, за да обърнем тенденцията", заявява Линич. Но тази цел изглежда доста нереалистична - брутният вътрешен продукт на Хърватия спадна отново с 1,3 процента през първото тримесечие.

Предкризисните нива са недостижими

При това Хърватия изобщо не е изолиран случай. Всички балкански държави страдат много от еврокризата. Тъй като спадът в продажбите в Европейския съюз неизбежно води до последствия в и без това изоставащия регион: слабо развитият експортен сектор на Югоизточна Европа тутакси усеща всеки срив в конюнктурата. По сведения на "Economist Intelligence Unit" от започналата през 2008 г. криза на Балканите най-много са пострадали Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия - и въпреки известното съвземене през 2011-та тези страни така и не са достигнали предкризисните нива.

Ниските показатели на растежа и намаляващото промишлено производство се отразяват на пазара на труда: за 4 години - от 2007 до 2011 - безработицата в Сърбия е нараснала от 14 на 24 процента. В Македония квотата е междувременно 33 на сто, а в Косово - 45. По-скоро ниски са показателите в държавите-членки на Европейския съюз България /с 11 процента/ и Румъния / със 7,7 на сто/. Особено големи проблеми произтичат от кризата в Гърция.

Действително - вместо в Гърция, мнозина предпочитат да прекарат тази година почивката си в Хърватия или в Черна гора. Но до момента Гърция бе много важен пазар за експортните фирми в Албания, България и Македония. А гръцките предприятия се явяваха важни инвеститори: пазарният дял на гръцките банки в Югоизточна Европа се оценява на 20 процента.

И отличниците плачат

Това, което се случва в Гърция, има преки последици за Албания. Така поне казва председателят на търговската камара в град Гирокастро Мустафа Деволи. Доскоро неговата фирма, в която работят 60 души, е шила униформи за гръцката армия. Но тъй като заради кризата нови заявки няма, се налага дейността на предприятието да бъде прекратена. Показателен случай за проблемите на страната: промишленото производство на и без това бедната Албания е спаднало с 16,9 процента през първото тримесечие.

Срещу бацила на кризата не са имунизирани дори и давани за пример страни като Словения. Междувременно обаче и тя е засегната от дълбоката банкова криза. По време на бума в търговията с недвижими имоти след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2004 г., доминираните от държавата банки са раздавали кредити твърде лекомислено. И сега данъкоплатците трябва да плащат сметката за спукания балон с имотите и отпуснатите кредити в размер на милиарди. Правителството в Любляна вече на няколко пъти отпусна значителни финансови инжекции за поразения финансов сектор. Но държавата не е в състояние сама да оправи положението на местните банки. Твърде вероятно е Словения да се окаже следващата, която ще има нужда от европейския спасителен чадър.

АГ, ДПА, ДВ, ТР, Б. Михайлова, Редактор: Б. Рачева