Кръвопролитията през 1993: защо Западът подкрепи Елцин

Днешната правителствена централа на брега на река Москва, наричана от руснаците „Белия дом“, на два пъти става арена на драматични събития. През август 1991 същата тази сграда, в която тогава се помещава Върховният съвет, се превръща в централа на съпротивата срещу пуча на комунистическите хардлайнери. В онези съдбовни дни новоизбраният президент Борис Елцин се качва върху един танк и заема позата на защитник на демокрацията, а опитът за преврат приключва без кръвопролития. Две години по-късно "Белият дом" отново се превръща в централа на съпротивата - този път срещу самия Елцин.

В тази битка за надмощие Борис Елцин е изправен срещу Върховния съвет и Събранието на народните депутати. Когато в началото на октомври 1993 конфликтът ескалира, Елцин изпраща танкове срещу своите противници. Именно това е кулминацията на една конституционна криза, чиито последици се усещат и до днес.

Да си припомним

След разпадането на СССР Елцин прави опит да проведе бързи политически и икономически реформи. Но напредъкът е твърде бавен, широки части от населението обедняват, което води до дълбоко разцепление в руското общество. На фона на това развитие срещу Елцин се оформя все по-силна съпротива от страна на Върховния съвет и на Събранието на народните депутати, които по онова време имат функциите на парламент. Голяма част от противниците на Елцин са комунисти и ултранационалисти, поради което в медиите често се говори за „червено-кафяв реваншизъм“.

На 21 септември 1993 Елцин разпуска двата органа на властта, с което превишава своите правомощия. В отговор Върховният съвет и Събранието на депутатите гласуват за свалянето на Елцин от президентския пост. Битката за надмощие между двете страни ескалира на 3 октомври, когато въоръжени противници на президента щурмуват московското кметство и телевизионната кула Останкино. В отговор Елцин изпраща армията, която на 4 октомври атакува "Белия дом". Посред бял ден танковете стрелят от непосредствена близост по сградата, над 100 души загиват.

Елцин успява да наложи своята воля и насрочва референдум за нова конституция, която в крайна сметка не само укрепва, но и разширява неговата власт. Така в Русия се ражда една система на управление, която почти изцяло концентрира правомощията в ръцете на президента. Система, от която се възползва и днешният шеф на Кремъл - Владимир Путин.

Още в онези години възниква въпросът как да бъдат окачествени действията на Елцин - като убийство на руската демокрация или като едно неизбежно зло. „Това беше конфликт между два конституционни органа, като и двата бяха легитимирани чрез избори. След като противниците на Елцин прибегнаха до въоръжена съпротива, използването на насилие от страна на държавната власт изглежда напълно обяснимо“, казва Ханс-Хенинг Шрьодер, бивш експерт за Русия към берлинската фондация „Наука и политика“. Според него руският модел на "направляваната демокрация" се ражда на 12 декември 1993 - деня, в който се провежда референдумът за новата конституция на Русия. "Елцин искаше конституция, която да направи президента недосегаем. При това имаше шанс да се приеме конституция, която да засили правомощията на парламента, но този шанс остана неизползван", добавя експертът.

Позицията на Запада

През 1993 Западът застава на страната на Елцин. „По онова време ние на Запад бяхме силно загрижени заради възхода на една червено-кафява коалиция от различни консервативни сили, която имаше и известна националистическа окраска“, казва Ендрю Ууд, бивш посланик на Великобритания в Русия. Именно поради тази причина, добавя Ууд, Западът разглежда Елцин като по-добрата алтернатива.

Но дали Западът не допуска грешка, отнасяйки се толкова безкритично към Елцин? „От днешна гледна точка бих казал - да. Но трябва да имаме предвид, че по онова време в Русия нямаше истински парламент“, посочва Ууд.

Сходно мнение застъпва и германският експерт Ханс-Хенинг Шрьодер: „По онова време Западът имаше много безкритично отношение към целия този процес. Позицията беше, че Елцин защитава демокрацията. И затова всичко, което е добре за Елцин, в крайна сметка е добре и за демокрацията. Само че неговите действия нанесоха вреди на демокрацията и подкопаха имиджа на демократите като реформатори“, заключава експертът.