Ето ги на, преговарящите за Брекзита: отляво са представителите на ЕС с купчина папки пред тях, отдясно - британците, вперили поглед в празното пространство на масата пред тях. Дали пък не са запаметили отлично всички детайли, та нямат нужда от папки? Или може би целта им е да пестят хартия, както подозират междувременно шегобийците? Въпросната картина обаче е символ за състоянието на разговорите: ЕС отдавна знае как си представя Брекзита, британската страна обаче не подава нищо конкретно. Така обаче изобщо не може да се стигне до преговори.
Кратко шоу
Впечатлението за липсата на водач и цел се засили и от абсурдната поява на британския министър за Брекзита Дейвид Дейвис по време на преговорите в понеделник: той пристигна, усмихна се, подчерта колко сериозно трябва да се водят преговорите и малко по-късно отново изчезна. Всичкото това беше само шоу за пред телевизионните камери! Дейвис беше дошъл не за да започне истински преговори с главния преговарящ на ЕК Мишел Барние, а само за да демонстрира кратко присъствие. Изглежда в Лондон са го очаквали далеч по-важни дела. Като се има предвид твърде крехкото мнозинство на правителството, всеки глас е от значение в парламента. Освен това името му се спряга като възможен наследник на Тереза Мей. Слуховете за вътрешен бунт сред консерваторите не секват. С други думи, Дейвид Дейвис е крайно зает на друг един терен и затова няма време за трудни преговори в Брюксел. Тях той оставя на шерпите и специалистите, което е несъмнено нормално, когато става дума за детайлите. За политическите принципи и критичните решения трябва обаче да се погрижат самите шефове.
Хаос в Лондон
Само че в британската столица продължава да управлява хаосът. Там петима министри пускат в обръщение само за един уикенд общо десет различни мнения за Брекзита. Финансовият министър Филип Хамънд иска Брекзитът да бъде икономически колкото се може по-безболезнен и да предвижда дълги преходни срокове. Търговският министър Лиъм Фокс пък си представя, че ще се осъществи бързо и тутакси ще бъдат подписани договори за свободна търговия с южните тихоокеански острови. Външният министър Борис Джонсън просто "отсвирва" европейските искания относно финансовите задължения на Великобритания, произтичащи от членството й в ЕС.
Министърът за Брекзита Дейвид Дейвис на свой ред признава, че Великобритания ще трябва да плати на ЕС нещо, но заявява това само неофициално. И досега той не предлага на Брюксел никакви идеи как да се постигне напредък по тази толкова оспорвана тема. За ЕС обаче е ясно, че разговорите не могат да продължат, ако британците поне принципно не признаят, че трябва да изплатят финансовите си задължения към Съюза. Трябва също ясно да кажат кои искания са неоспорими. Яснота по въпроса ще придобият, ако хвърлят поглед върху европейските договори и текущото бюджетно планиране.
Кораб без кормило
Брюксел би могъл всъщност да се облегне доволно и просто да наблюдава как се вихри британският хаос, защото времето работи за ЕС. Колкото повече месеци изминават, толкова по-силен става натискът върху британската страна. Най-късно през есента на идната година - т.е. в последния момент - все пак трябва да се постигне споразумение. И колкото по-голям е натискът, толкова повече Лондон ще бъде принуден да прави на европейците онези отстъпки, които сега отхвърля като невъзможни. В случая става дума главно за размера на британските плащания, но и за Европейския съд, както и за редица други спорни въпроси.
Ако в преговорите не се постигне никакъв резултат, Брекзитът ще представлява главоломен скок в пропастта и рязко скъсване на отношенията. Вярно, че Тереза Мей пусна в обръщение самоуверените думи: "По-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка", но британските икономисти отдавна вече яростно критикуват тази позиция. Те предупреждават, че това би било икономическа катастрофа, чиито измерения защитниците на Брекзита напълно са подценили.
В Лондон обаче управляващите консерватори продължават да се занимават със самите себе си и да воюват помежду си. Тереза Мей вече не може да наложи ред, министрите ѝ се борят за това кой да я наследи или за собственото си политическо бъдеще. А преговорите за Брекзита се носят без кормило по течението.
Ще отпадне ли в крайна сметка Брекзитът?
В Брюксел несъмнено следят с известно злорадство политическата и дипломатическа неспособност на британците. Но иззад усмивките наднича ужасът от безотговорността на управляващите в Лондон. Зрелите хора от страната на ЕС искат да бъде договорен контролируем Брекзит, който да бъде съпътстван от колкото се може по-малко щети за всички засегнати страни. В европейските столици, както и в британската, междувременно стават все повече онези, които смятат, че в крайна сметка Брекзитът ще отпадне просто поради неспособността на британското правителство да го осъществи. Неговата политика се превръща в абсурден театър.