Луната посреща земно изкуство

Легендата за изпратено на Луната земно изкуство започва с мисията на „Аполо 11” – първото в историята на човечеството кацане на Луната и първото стъпване на човек на друга планета. Това става през юли 1969 година, а през ноември същата година „Аполо 12” осъществява второто кацане и втората разходка на човек по Луната. По време на тази мисия лунният модул, който пренася астронавтите от командния модул, се приземява в областта на Океана на бурите. Сега историци и очевидци на събитията твърдят, че модулът е пренесъл миниатюрна керамична плочка, съдържаща графики от шестима прочути творци от 60-те години. Плочката е останала на Луната.

Да изпратим изкуство на друга планета

Идеята за изпращане на този мини „музей” на земното изкуство на далечното светило е дошла от мисията на „Аполо 11”, когато заедно с милиони хора по света нюйоркският дизайнер и скулптор Форест Майерс вижда предаваните по директен телевизионен път първи стъпки на Нийл Армстронг по Луната. „Достигането на Луната беше най-голямото събитие на моето поколение. Хората на изкуството просто искаха да са част от него – защото ние, човечеството, правехме стъпки на друга планета!”, казва Майерс 40 години по-късно.

Дизайнерът решава да събере шестима водещи по това време творци, които да нарисуват по нещо за миниатюрен „музей”, който да бъде изпратен на Луната. Освен Майерс, творците са Анди Уорхол, Клас Олденбург, Робърт Раушенбърг, Дейвид Новрос и Джон Чембърлейн. Рисунките, копия от които бяха открити наскоро, са символични – и малко шантави. Раушенбърг например изпраща една минималистична права линия; Анди Уорхол, „лошото момче”, рисува преплетените си инициали, които обаче изглеждат донякъде като ракета, но по-скоро като мъжки орган. Инициаторът на тази „изложба” Форест Майерс изпраща символ на взаимосвързаност. Размерите на лунния „музей” на изкуството са приблизително 2 на 1 сантиметра, а всички графики се помещават на тази повърхност. Рисунките са били минитюаризирани чрез най-напредналите по това време технологии на лабораториите „Бел”, които според Майерс създават 16 или 20 копия на мини-плочката „музей”.

Контрабандни пратки до Луната

Но космическата агенция НАСА, на която творците предлагат плочката, не проявява особен ентусиазъм. Чрез учен от „Бел” Майерс се свързва с инженер, работещ по лунния модул на НАСА за „Аполо 12”. Той е човекът, който изпраща една от плочките на Луната, като скрива контрабандния предмет в един от краката на лунния модул. Неговите инициали са „Джон Ф.”, но никой не знае истинската му самоличност. След старта на „Аполо 12” мистериозният Джон Ф. изпраща телеграма до Майерс, за да потвърди, че е успял да изпрати плочката. Над 300 души са работили върху лунния модул на „Аполо 12”, двама са с тези инициали. Авторите на документален филм за мистерията, който ще бъде излъчен за първи път в края на юни, се надяват, че човекът с инициали „Джон Ф.” ще се обади, ако все още е сред живите, за да потвърди или да отрече историята.

Разкритието на необикновената история започва с изкуствовед от Флорида, който по чиста случайност купува копие на оригиналната плочка с графиките в наддаване по интернет. Плочката е била продадена от вдовица на инженер от НАСА. Джейд Делинджър, това е името на изкуствоведа, който специализира в поп арт, започва издирване на произхода на странната плочка и така разбира, че графиките са били създадени и минитюаризирани, за да бъдат изпратени на Луната. До този момент са намерени само няколко от вероятно 20-те плочки. Майерс притежава една от тях.

Кристо да опакова Луната

Тайното прехвърляне на предмети до Луната не е нещо необичайно по това време, твърди Ричард Купчик, който е ръководил изпращането на лунния модул на „Аполо 12”. „Всички искаха едно и също нещо: да идат на Луната”, казва той. Купчик казва също, че ред лични предмети са били пренесени контрабандно до Луната без знанието на ръководството на НАСА; някои предмети са пренесени от самите астронавти – например снимки на децата им.

Възможно ли е наистина измисленият от Майерс „музей” на земното изкуство да е стигнал до далечното светило с мисията на „Аполо 12”? Купчик е сигурен: „Не само е възможно, но бих казал, моята интуиция ми казва, че плочката е там!”

След първите съобщения за лунния „музей” десетки американски блогери подхванаха темата и дадоха нови идеи какво и как да се изпрати на Луната. Една от главните идеи е за лунна „опаковка” на прочутия художник от български произход Кристо. Блогерите нямат предвид Кристо да „опакова” Луната, а само нейни елементи. Не е ясно дали блогерите мислят, че най-видният представител на поп арта ще трябва да кацне на светилото или ще „опакова” дистанционно. Не е ясно и как НАСА би се отнесла към подобна идея.