Македония - от отличник до проблемно дете
6 май 2017
Населението на Македония наброява два милиона души. Омразата между политическите противници е проникнала дълбоко в обществото. Безкомпромисната борба за власт между Национално-консервативната партия на бившия премиер Никола Груевски и социалдемократите на Зоран Заев продължава вече три години. Македония, която беше образец за страна с мултиетническа демокрация на Балканите, междувременно се превърна в "проблемното дете" на ЕС и САЩ.
Проиграното доверие
През 1990-те години, благодарение на мъдрото поведение на първия президент Киро Глигоров, Македония успя да са задържи настрана от военните действия в бивша Югославия. Десет години по-късно страната беше разтърсена от конфликт, продължил половин година между силите за сигурност и албанските бунтовници. Но беше подписан мирен договор и кризата беше преодоляна. Още през 2005 година Македония получи статут на кандидатка за присъединяване към ЕС - втората бивша югорепублика след Словения.
През 2008 г. обаче настъпи обрат: на срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето върху приемането на Македония в НАТО - заради териториални претенции на Македония върху гръцкия регион със същото име. Спорът за името на страната, който още от 1991 година утежнява двустранните отношения, ескалира. Скопие излезе с компромисно предложение: страната да бъде приета в НАТО под името "Бивша югославска република Македония". Гърците обаче се противопоставиха категорично, макар Атина да беше възприела веднъж вече това име - при приемането на страната в ООН през 1993 година.
"Този епизод маркира началото на един процес на превземането на държавата от партия ВМРО, което продължи и в други сфери - в медиите, законодателството и правосъдието", казва бившият посланик на Македония и дългогодишен представител на страната в преговорите с Гърция за името Никола Димитров.
Истерията на националистите
Груевски е знаел, че може да извлече изгоди от ситуацията в Букурещ - за себе си и за своята партия. Заигравайки се с популизма и използвайки накърнените чувства на македонците, той спечели три пъти последователно парламентарните избори в своята страна. През 2009 година ЕК препоръча да бъдат открити преговорите за присъединяване към ЕС, за да уталожи националистическата истерия. Според Никола Димитров, обаче, вече е било късно: "Ветото на Гърция се отрази негативно върху Македония и тя загуби доверие в Европа. ЕС остана без влияние в страната и присъединителният процес не спомогна за превръщането на Македония в правова държава", казва той.
Политическата атмосфера в страната беше трайно отровена. Словесните нападки и атаките срещу политическите противници станаха ежедневие. Инакомислещите бяха обявени за "предатели", властите започнаха да упражняват все по-силен натиск върху журналистите. Корупцията, клиентелизмът и контролът върху медиите и правосъдието станаха нещо обичайно. Всичко това, впрочем, може да се прочете и във всеки годишен доклад на ЕК за напредъка на страната.
Голямото подслушване
Никола Груевски обаче продължи да изгражда своя властови апарат. И всичко вървеше добре до януари 2015 година, когато тогавашният лидер на опозицията Зоран Заев започна да публикува откъси от записи на разговори между водещи политици. Нелегално са били записани стотици хиляди разговори на безброй политици и бизнесмени. На бял свят тогава излязоха случаи на корупция, шуробаджанащина и злоупотреба с власт. Само благодарение на посредничеството на САЩ, ЕС и Германия, стабилността в страната се запази. Създадена бе специализирана прокуратура за търсене на отговорност от политиците за техните деяния. Междувременно прокуратурата разследва по 30 отделни случая, но дотук няма предявени обвинения срещу Груевски или хора от най-близкото му обкръжение.
Една победа на проведените през декември 2016 г. предсрочни парламентарни избори беше последен шанс за Груевски да запази властта си и да се измъкне от наказателно преследване. Неговата партия спечели изборите, но не получи необходимото мнозинство. Албанската етническа партия Демократичен съюз за интеграция (ДУИ), която осем години беше коалиционен партньор на ВМРО, смени фронтовете и взе решение за сътрудничество с опозиционните социалдемократи. След като разбра, че губи мнозинство в парламента, Груевски отново извади националистическата карта: изведнъж политическата платформа на албанските партии, която дълго време не представляваше никакъв проблем, се превърна в заплаха за единството на държавата. С подобни изявления Груевски всява страхове сред обществеността и се опитва да мобилизира своите националистически помощници.
Изборът на Груевски
Сцените на насилие в македонския парламент на 27 април, когато последователи на Груевски щурмуваха сградата, са последица от тази политика. Опитът на Груевски да предизвика етническа криза, за да оцелее политически, се провали. За неуспеха на Груевски обаче допринесе и решителната намеса на международната общност. Виновникът беше назован веднага, а изстъпленията в парламента бяха осъдени остро.
Сега от Груевски и кръга около него зависи дали кризата ще приключи без проливане на кръв. Депутатът от Социалдемократическата партия в Бундестага Йосип Юратович обобщава ситуацията по следния начин: "Груевски трябва да вземе решение - или да се изправи пред съответните власти и да отговаря за корупционните си действия, или да допусне насилието да ескалира дотолкова, че после да отговаря за извършени военни престъпления."