Маршрутът на смъртта през Черно море
7 ноември 2014Картината сигурно е била потресаваща. В една ранна утрин, недалеч от Истанбул, там където Босфорът се слива с Черно море, турски рибари виждат нещо ужасяващо: във водата плуват десетки трупове на мъже, жени и деца. Рибарите откриват потъналата лодка, която е превозвала около 40 бежанци, предимно от Афганистан и Сирия. С помощта на бреговата охрана от ледените води са спасени седем души. Според други източници, спасените са десет.
Трагичният случай показа, че войната в Сирия и Ирак се доближава все по-силно до Турция. Досега не се беше случвало, лодка с бежанци да стигне до Истанбул. Не е съвсем ясно коя е било крайната цел на бежанците от Сирия и Афганистан. Турските медии предполагат, че са се били насочили към румънския пристанищен град Констанца. Но географски погледнато, България би била по-близката европейска цел.
Откакто България издигна ограда по границата си с Турция, българското крайбрежие се е превърнало в междинна цел за бежанците, опитващи се да достигнат до по-богатите страни от ЕС. Експерти от София споделят под сурдинка, че оградата има и втора функция - а именно: да ограничава корупцията сред митническите служители и граничния персонал. Няколко часа след като стана известна трагедията с бежанците в Турция по медиите излезе информация, че четирдесет български митнически служители по границата с Турция са били задържани по подозрение за корупция. По данни на българските медии е била разбита мрежа, която се е занимавала с контрабанда на хероин и цигари.
Крепостта Европа
Удавилите се в Черно море бежанци отново потвърждават онова, което сме виждали и на други места край "крепостта Европа" - а именно, че бежанците не се отказват от намеренията си да достигнат до "сигурна" европейска земя, само защото граничните охрани са били засилени. Те и трафикантите, на които плащат огромни суми, търсят все нови пътища, които по правило са и все по-оасни от онези, които са били ползвани преди. В резултат на всичко това загиват все повече бежанци, които се опитват да достигнат до спасителния за тях европейски бряг.
След като с помощта на Европейската агенция ФРОНТЕКС Гърция запуши пробойните по своята граница, трафикантите на хора преориентираха своите маршрути към България. Но и правителството в София взе мерки за по-плътното затваряне на границата, построявайки стена към Турция. Оттогава насам бежанците от турското егейско крайбрежие все по-често се опитват да достигнат до някои от гръцките острови. Тъй като гръцката охрана често осуетява това им намерение, можеше да се предвиди, че бежанските потоци ще се пренасочат към Черно море. Този маршрут обаче е най-дългият от всички, а в условията на опасните есенни бури, и най-рядко използваният.
За подобна катастрофа край Истанбул днес почти никой не може да си спомни. Сходна трагедия - само на няколко морски мили от Босфора - става в далечната 1942 година, когато корабът "Струма" със 760 еврейски бежанци на борда е потопен от руско торпедо. Един известен бежанец, който през 1951 година напуска Истанбул на път към спасителния бряг на България, е Назъм Хикмет, един от най-значимите поети на Турция.